С тази статия започвам серията разкази за едно странно пътуване из централна южна Турция. Странно в смисъл на предизвикващо смесени чувства. Видяхме невероятни места и срещнахме прекрасни хора. Същевременно попаднахме в доста ситуации от типа „КПД“ (Какво, по дяволите?!?) Като цяло, установихме, че районите на Турция, в които няма развит международен туризъм, са съвсем различни от западното крайбрежие, Анталия, Истанбул и Кападокия. Добър трамплин към излизане от зоната ни на европейски комфорт и подготовката за Азия.

Пътуването ни започва с Адана.

Централен булевард в Адана

Всъщност започна с вечерен пробег от Благоевград до Одрин на 21ви април, Велики четвъртък през 2022 г. Вместо да боядисваме яйцата, след работа се натоварихме с пълен багажник в любимия семеен четири-колесник и решихме да отметнем част от дългия път към южна Турция. Късно пристигане и ранно ставане в Одрин, последвано от традиционното лутане из центъра за закупуване на турска SIM-карта за телефона, турска винетка за колата и турски лири за нас. И, иска ли питане, задължителна закуска с турски бюрек.

Бюрек по турски

С Разпети петък няма да ви занимавам много, тъй като го прекарахме в изминаването на 1200-та километра между Одрин и Адана. Минахме покрай планини и долини. Покрай зелени тучни поля и пясъчни хълмове със сухи тревици. Покрай огромни градове като Истанбул и столицата Анкара, и мънички селца, кацнали на някой баир край магистралата. Даже покрай второто най-голямо езеро в страната след Ван, което е всъщност най-голямото солено такова и също носи едносричково име – Туз. Веднага се разпознава по бялата ивица сол, която опасва бреговете, съвсем като при Мъртво море.

Соленото езеро Туз

Докато планирах пътуването, никак не бях обърнала внимание, че се отправяме към четири от десетте най-големи града на Турция, всички с население над 2 милиона. Хотелът ни в Адана, шестата по големина, беше разположен на едно кръстовище в самия център – пъстра какофония от автобуси, коли, мотори, шумни продавачи и купувачи на всичко. А след седем вечерта (все пак беше месецът Рамазан) – и маси за вечеря, разположени на тротоарите и дори самото пътно платно. От прозореца ни се виждаше чудо на поетапната архитектура:

Специфична архитектура в Адана

Прекарахме голямата част от този наш първи ден в южна Турция в археологическия музей на Адана. Разположен в стара фабрика, пригодена за музейни нужди по един перфектен начин. Обграден от едната страна от лъскави модерни жилищни блокове с фонтани и огромна болница „Ачибадем“, а от другата – от малки схлупени къщурки, чиято предна част е превърната в автомивки и авто-сервизи. Музеят е огромен и изключително приятен за посещение. Смятам да му посветя отделна статия, затова за момента ви зарибявам само с външна снимка.

Местният археологически музей

Градът има 8000-годишна история и специалистите твърдят, че практически не си е променял името от самото начало, което само по себе си е впечатляващо. Животът в него от край време се е въртял около реката Шейхан или Джейхан, така и не разбрах точното произношение – широка, спокойна, достолепно влачеща води към Средиземно море. На нея и Централния парк (Меркези парк на турски) посветихме вечерта си в Адана. Която започна с пиене на чай в едно напълно изненадващо заведение. Малка барачка и бели пластмасови масички със столове, пляснати в неокосената трева край реката под плътна дървесна сянка. Само за нас.

На следобеден чай

А в непосредствена близост беше перлата на града – Централната или Меркез Джамия. Много красива, с цели шест минарета, построена в самия край на миналия век по подобие на джамията „Селимие“ в Одрин. Най-голямата джамия в Турция по онова време и дори в продължение на цели 20 години. Докато през 2019та в Истанбул не решили, че не може да има нещо най-голямо извън него и построили още по-нова и още по-голяма джамия. Така тази в Адана се озовала с почетното второ място. На нас това не ни попречи да я харесаме.

Централната джамия в Адана

Около седем вечерта паркът започна да се изпълва с народ. Многолюдни семейства се занастаняваха из тревните площи с покривки и одеяла за пикник, както и малки преносими скари и мангалчета за чай. Въздухът, до момента изпълнен с аромат на цъфнали акации и цветя, се запълни със слюнко-отделяща миризма на печащо се месо. Решихме, че е време да приключим разходката край реката и да си потърсим вечеря. Преди това обаче изчакахме да се стъмни още малко и да се включи осветлението наоколо. Струваше си.

Вечер край реката Шейхан

И така, вечерята. Можете да пробвате да си намирате заведения за хапване из южна Турция чрез Гугъл. Желая ви успех. Ние бяхме изпратени няколко пъти на места, където имаше затворени фризьорски салони или нищо. Затова решихме да следваме местните хора и носа си. В Адана направихме страхотно попадение в едно квартално кръчме. Най-вкусният кебап от кълцано люто месо с много подправки, известен из цялата страна като адана-кебап. Вече и вие ще знаете защо.

Вечеря с Адана кебап