На музей в Плевен

Навремето великият Тери Пратчет беше измислил литературния герой Всичкото Джолсън. Име, дължащо се на ефекта, който героят неизменно предизвиквал у всички, които го видели за първи път. Хората го поглеждали и възкликвали: „Туй всичкото ли е Джолсън?“ Регионалният исторически музей в Плевен има същият ефект върху непредпазливия посетител. Или по-скоро неподготвеният. Безценният Гугъл ви съобщава, че сте пристигнали на местоназначението, вие вдигате поглед и започвате да се дивите на великолепната и най-вече огромна сграда на музея. Не се и опитвайте да я вкарате цялата в кадър за снимка. Няма да успеете.

Сградата си има собствена интересна история. Построена е през 1888 г., една от първите в Свободна България, за нуждите на 4-ти Плевенски пехотен полк – тук по-известен като „ППП“. Този факт обикновено буди удивление у гостите, тъй като зданието най-малко може да бъде свързано с идеята за казарма. От 1961 г. тук се помещава Школата за запасни офицери на Българската армия, а от 1978 г. – музеят. Удивлението няма да ви напусне и когато надникнете откъм гърба на сградата, тъй като там е „скрит“ цял парк с лапидариум, цветни градини и дори собствена открита сцена.

Но нека влезем вътре. Регионалният исторически музей в Плевен е стопанин на безценни съкровища, както и се очаква от една подобна институция. Експозициите са групирани по исторически периоди и всеки гост може да отдели колкото внимание иска на експонатите и времената, които го вълнуват. В секцията „Праистория“ например ще намерите пренесена цялата оригинална находка на жилище от медно-каменната епоха (над 3000 години преди новата ера) от района на днешното село Телиш. Украсена с големи количества керамика, която и днес изглежда готова за употреба. Ако се чудите за какво са служели приличащите на странни цедки съдове, предполага се, че в тях са палели ароматни треви за отблъскване на насекомите. Някои неща не се променят, нали?

Античният период е представен с тракийски съкровища, съдове във формата на глинени глави и чаши с лица, каменни скулптури, красиви мозайки, релефни саркофази и още много древни находки. Голямата част от артефактите от римския период идват от древния град Улпия Ескус, който се намира край днешното село Гиген. Могъщ и значим град в древния свят, свързан първо с местните тракийски племена трибали, а по-късно с римската провинция Долна Мизия. Аз лично най-много си харесах гигантските стъклени съдове (или поне гигантски за периода 1-2 век след Новата ера), както и майсторски изработената глава на статуя, вероятно на някой местен велможа.

Пътешествието продължава из Българското средновековие и последвалите векове на Османско владичество. През Възраждането Плевен става важен икономически център за Северна България, което се отразява както на личния, така и на обществения живот на местното население. Това, от своя страна, е отразено и в експозициите на Регионалния исторически музей в Плевен. Ще видите подредени „стаи“ от градски къщи, както и „уличка“ с модни дюкяни, „табло с обяви“ и занаятчийски „щанд“. Ще откриете какво е трябвало да крепи на главата си местната мома по празници. А ако не сте виждали специалните ножици за гасене на свещи, ето ви ги на!

В отделна зала можете да се запознаете с културния живот на града от недалечното минало – афиши, снимки от представления и дори истински реквизит. Особено вълнуваща е залата „Гена Димитрова“, която разказва за живота на забележителната жена и певица. Не може да има никакво съмнение в чувствата, които плевенчани изпитват към нея. На фона на записи с нежния й глас можете да разгледате житейския й път в снимки и документи, и да се опитате да си представите какво е да достигаш такива височини, натоварен с тежките костюми на оперния сюжет. Само забележете огромната „корона“ на концертния подиум.

Регионалният музей в Плевен, за разлика от повечето свои „събратя“ из страната, освен исторически експозиции има и отдел „Природа“. Посветен на неживото и живо природно наследство. Първото ще намерите изразено в скали и минерали. Второто – във вкаменелости, музейни препарати и макети. Известна изненада представлява колекцията „Фауна на Средиземно море“, която чисто географски е малко въпросителна в Северна България. Това да не ви спира да я разгледате, има доста любопитни екземпляри вътре. Иначе експозицията е ориентирана предимно към района, в който се намира.

В музея почти винаги има и временни изложби – собствени или гостуващи. Ако сте късметлии, може да уцелите специалната изложба, посветена на българските католици от Никополската епархия. Експертите са събрали удивителни експонати чрез дълго обикаляне из селата с католически общности в Северна България, с интересни имена като Трънчовица и Петокладенци. Сред тях са много снимки и документи, но също облекла, карта на родословното дърво на род от Петокладенци с потомците на братята Луиджо и Андрей Банчеви, както и Абагарът на Филип Станиславов. Да не пропусна ръчната машина за изрязване на хостия (специален хляб) и уредът за нейното изпичане.