За последен път се връщам на южния гръцки остров за тази година, защото не мога да не разкажа за интересните музеи на Крит, които поради морската непригодност за плаж имахме предостатъчно време да разгледаме спокойно в ХанЯ (за голямото „Я“ обяснявах в предния си пост). На горната снимка, както човек би могъл да предположи по котвата, е входът към Морския музей, разположен във част от венецианската крепост при пристанището; за разлика от Ираклион, тук самата крепост не е отворена за посещение. Освен към грамаданската котва, искам да привлека вниманието към чудесната цветна етажност на стария централен квартал, която естествено включва и зеленината. Колкото и да не се вълнувам от корабоплаване, винаги съм вярвала, че при добро желание човек може да си намери интересни нещица във всеки един музей.
Ето например, да си направи поне една снимка с гигантска мида, дори и да не може да излезе грациозно от нея, облечен само в косата си като Ума Търман навремето в „Приключенията на барон Мюнхаузен“. Може да се възхити на чудесните модели на кораби, на които майсторите вероятно са отделяли месеци, докато изработят мъничките весълца с мънички въженца. Обаче може да обърне и повечко внимание на макета, показващ как е работела триремата, тоест как са се разполагали трите реда гребци и как са се наричали:
Ето горните се казвали Транити, долните – Таламити, а средните – по липса на по-добра опция – Джигити! Разказите в снимки също изглеждат скучновати, докато човек не се зачете, а тогава се откриват страхотни истории, като тази как по време на Втората световна война на Крит била разположена военна част не откъде да е, а от Австралия и Нова Зеландия. И те успели да обърнат хода на военните действия срещу Нацистка Германия като им изиграли сутрешен маорски боен танц „Ка мате, ка мате, ка ора, ка ора“ – „Може да умра, може да умра, може да живея, може да живея“. В музея са ни подготвили и истинска командна кабина – на кораб или подводница, не съм сигурна:
Археологическият музей на Ханя е по- в моята част, особено имайки предвид, че това е мястото (визирам всички музеи на Крит) да научим повече за минойците и тяхната интересна цивилизация. Определено впечатление правят грънците с птичи форми, не мисля, че съм виждала много такива:
В експозицията присъстват и обичайните за нашата част на света римски мозайки и тем подобни, но човек обичайно запомня по-нетипичните неща. Освен птичите грънци, мога да спомена каменните кутийки с кокетни капачета с дръжки, златните копчета във форма на двуостри брадвички и серията антропоморфни женски глинени фигурки, за които уредниците поне са си признали в табелката с информация, че нямат идея за какво са служели. За финал предлагам странен глинен ковчег, който повече прилича на раклата на баба, и погребална утвар във формата на минойска лодчица; дупките са се пълнели с пчелен мед, та хем да се почерпят задгробните началници, хем и починалият да има за из път –
Оставете коментар