Бесни над и под земята

Бесни е името на друг един район в провинция Адъяман в централна южна Турция, като Кахта, за която ви разказвах наскоро. Да не ви обърка заглавието случайно. Този район е непознат дори на вътрешно-туристическата карта на Турция, камо ли на международната. Но току-виж ви харесал. Хайде да ви разходя наоколо, нищо че температурите още са убийствени.

Първо ще ви кача високо над земята на старото село Бесни (Ески Бесни), което към средата на 20ти век е било пометено от нечувано наводнение. Така като гледате този сух и опечен терен, вероятно трудно ще го свържете с наводнение. Но е факт. От изградената на скалите погледна площадка можете да видите хълма, където от стари времена е имало крепост. Можете да видите и минаретата на някогашните джамии, както и паметниците на старите гробища, които са били смъкнати надолу по склоновете от бедствието.

Явно все пак някаква вода има или е имало наоколо, защото ето това горе са руините на доста голяма баня, банята на Бекир Бей. В момента е малко трудно да си представите как струи живителна влага се плискат под арките, обаче в най-ниската част на терена между хълмовете се вие (днес сухо) дере, на което има поне четири моста. И всеки си има име!

А на някои места из Бесни и самотните минарета си имат име. Представям ви минарето Йоксюз, което е на 600 години, и името му в превод е Минарето на сираците. Вече никой не помни защо е на сираците или защо е минарето изобщо. Намира се недалеч от друго място, за което информацията е оскъдна, макар че второто със сигурност е много по-старо. Става въпрос за могилите Софраз.

Това е Голямата могила, а има и малка, която била разрушена от иманяри и всъщност не успях да видя. Тази е единствената в района, в която може да се влиза. Много ми напомняше на тракийските могили у дома. Перфектни сводове и на гробната камера, и на коридора към нея, които сякаш не са правени от човешка ръка. Една приятелка, дето ги разбира тея работи, каза че това се наричало циклопски градеж.

Аз съм прост пътешественик, на мен ми остана да се радвам, че циклопите явно си бяха тръгнали доста отдавна. Вместо тях бяха идвали древни иманяри, които бяха пробили дупки в свода, копаейки от върха на могилата право надолу. Бяха натрошили капаците на саркофазите и ги бяха опразнили. Не се бяха хабили да търсят официалния вход, който се намира на дъното на доста дълбока шахта под земята.

Ние с вас обаче се отправяме към южната граница на Бесни, където ни очаква един римски мост. Или една част от него, вградена в съвременна реконструкция. Построен е от същия Римски Легион XVI, който ни е оставил и моста Джендере под връх Немрут. Намира се при потока Гьоксу, който се влива в Ефрат съвсем наблизо, а околните склонове са осеяни с естествени и изкуствени скални ниши.

От Къзилин ни остана да спрем само на още едно място, пак под земята. Представям ви некропола Туруш, който е започнал съществуването си като част от древното царство Комагене около началото на Новата ера, и е продължил като римски обект, както често се случва. Разпръснат е на цели два хълма и отдавна е опразнен, само входовете на гробниците надничат от склона.