Историческият музей в Урфа

Чудех се какво заглавие да му сложа на този ми ти музей – „Изумителният музей в Урфа“? „Чудният музей в Урфа“? „Най-добрият музей на Южна Турция“? Всички му прилягат. Та като не можах да реша, го оставих както си е. За първи път имах възможност да го видя през 2022 г. и той остави в мен чудесно впечатление. Тази година ми се падна цели два пъти, и заключих, че е крайно време да ви го представя. Да започнем оттам, че е разположен на стратегически близко място до Стария град на Урфа, лесно достъпен и в нарочно построена сграда с интересни вътрешно-архитектурни решения.

Разходката из миналото на района започва в Палеолита. Там ви посреща т.нар. Статуя от Урфа, която според домакините е най-старата известна човекоподобна скулптура в света в естествен ръст. Фигурата определено навява мъжки асоциации, въпреки че на мястото на най-разпознаваемия мъжки символ има дупка. Което за мен е странно, имайки предвид широко разпространеното обожествяване на женското начало в праисторията. Не можах да идентифицирам какво държи фигурата в ръцете си, ако ви хрумнат идеи, споделяйте.

Най-очарователният период в Историческия музей в Урфа за мен определено е Неолитът. Към него принадлежат селищно-култовите могили или „тепетата“, както ги обобщават някои – Гьобеклитепе, Карахантепе и други, още неотворени за посетители. Това е периодът, в който праисторическият човек е решил да уседне, демек да спре да скитори подир храната, а да си построи къща и да завъди домашни животни и житни култури. В това смело начинание човекът все още бива подпомаган само от каквото намери из околната среда – кости, зъби и различни по вид камъни.

Тези каменни паници, например, са невероятни. Още по-невероятни са скулптурите от Карахантепе, които са изработени с каменни инструменти. Някои от тях силно напомнят древноегипетската концепция за божествена закрила, изобразявана като фараонът, седнал в скута на божеството-покровител. И тук малки човечета са се свили в скута на големи животни. Аз лично си харесах най-много човешките глави, които макар и силно увредени от хилядолетията, успяват да установят връзка между съвременния човек и тези далечни прародители.

Изключително внимание в Историческия музей в Урфа е отделено – напълно заслужено – на Гьобеклитепе, част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Да оставим настрана мистичните теории за неведоми сили, енергийни полета и прочее. Мястото е удивително и без тях. Тъй като вътре в обекта отдавна е забранен достъпът на други хора освен учените, за да се предотврати разрушението, в музея разумно са пресъздали един от култовите кръгове в естествен размер, за да може всеки да разбере какво е било усещането да си сред монолитите.

Отделно от това, имате възможност да видите отблизо част от намерените скулптури. За разлика от Карахантепе, при Гьобеклитепе акцентът е върху зооморфните, демек животински форми. Които са изработени с учудваща прецизност, майсторство и – напомням – без други инструменти освен камък, който трябва да бъде убеден, че е по-твърд от останалия камък. Какво усърдие и мотивация трябва да са били нужни дори за най-простия барелеф, ми е трудно да си представя. Да не говорим за фигурите като ето тази:

Вече стана дума, че представителството на Хомо сапиенс точно в тези праисторически обекти има учудващо мъжки уклон, поне що се отнася до Палеолита и Неолита. Типичен пример е култовият кръг в Карахантепе, пълен с каменни фалоси. Но ето една специална находка от Гьобеклитепе, изложена в Историческия музей в Урфа, с рядко женско присъствие. Да не кажем единственото намерено до момента. Фигурата е издълбана в каменната пейка между два от ритуалните стълбове и се предполага, че е на жена по време на раждане.

Малко след това се появяват керамиката и металообработката, съпътствани от множество забележителни култури. Една от тях, например, е културата Урук от 4то хилядолетие пр.н.е., която ни е оставила ярки оранжево-червени глинени съдове и стенни украси, съставени от глинени „пирони“. Острата част се забива в неизсъхналата стена, а навън остава да стърчи „главата“; много такива „глави“ оформят шарки и фигури. През Халколита пък навлиза мода на странни идоли, наречени от учените „идолите с очите“, ама дали са очи или друго, няма кой да каже с категоричност.

Разходката из Историческия музей в Урфа продължава през следващите епохи с още съкровища. Не мога, а и не искам да ви покажа всичко, защото трябва да отидете и да го видите сами. Решила съм да споделя още два акцента. Единият е от пост-хетския период в Мала Азия, 1000 години пр.н.е. Вече има и писменост, освен други цивилизационни блага. Разпространени са клинописните глинени таблички, така гъсто изписани, че да те заболят очите. Когато обаче видиш същото нещо върху базалт, те заболяват и други работи. Ще трябва да си увеличите снимката, за да разберете за какво говоря.

И последно за днес от Историческия музей в Урфа – ако ме следвате отдавна, знаете за моята несекваща любов към онези древни маниаци, римляните. Вероятно знаете и за навика на Римската империя, като завладее някоя нова земя, да прави инвентаризация на местната култура и каквото си хареса, да го обявява за римско. Виждали сме как римската Петра се наслагва върху набатейската. И тук така, ама статуите на местни римляни с тоги и шалвари много ме забавляват. Хайде, ще се видим в Урфа!