Така, като съм на вълна музеи, се сетих за един такъв в Обединените арабски емирства. Намира се във втория голям град на емирство Абу Даби – Ал Аин, който e на около 170 км с кола навътре в пустинята. Като казвам „пустиня“, имам предвид истинското нещо с дюните, пясъците и цялата пълна програма. А 170-те километра се изминават по скромна за арабско-емирските стандарти магистралка, само с по 3 ленти в платно (за разлика от тази през Дубай, която е с 6). Всички магистралки обаче са оградени с кордон от 2-3 реда зеленина, която се поддържа с капково напояване и е единственото, което стои между дюната и автомобила.
Много е важно да НЕ се ходи в Обединените емирства на туризъм през лятото, но ако все пак ви се случи, много е важно да НЕ се успивате и да тръгвате от Абу Даби за Ал Аин след 09 сутринта. Ще видите как пътувайки, датчикът за външната температура се покачва бавно, но сигурно над 40 градуса по Целзий, а като пристигнете в Ал Аин къмто обяд, ще е вече близо 50. Много е важно също да НЕ си показвате никакви части от тялото си на слънцето, вие си решавайте как ще си правите снимките. За посещение на двореца-музей препоръчвам да си наемете нещо като електрическа рикша от входа на Оазиса на Ал Аин – разхожда ви из градините, оставя ви пред музея и като приключите, идва да си ви вземе и да ви върне при автомобила. Има и вентилаторчета по тавана, за тези които не са слушали и са се озовали на мястото по обяд през лятото.
Обръщам специално внимание на цвета на ръчичката – за някой, който пак не е слушал и е ходил да се снима по открити места с късите си ръкави. Така, време е за самия музей, който се казва „палат“, обаче е по-скоро фамилно имение и принадлежи на шейх Зайед, създателя на Обединените арабски емирства. Той е изключително популярна и обичана личност в тази част на света, и според мен напълно основателно. Дворец или не, мястото беше много приятно за моя вкус, чисто, спретнато, подредено, а и цветовата комбинация от пясъчни сгради, зелени дървета и яркосиньо небе се оказа, че доста ми се нрави.
Мааалко проблемче е преминаването между различните части на двореца-музей. Има сериозна тристепенна температурна разлика между климатизираните стаи, сенчестите чардаци и слънчевите разстояния между сградите. В стаите климатиците държат някъде около 25-26 градуса Целзий, което би било супер, ако навън не беше къмто 50. Чудесна особеност на емирското музейно дело е наличието във всеки обект на стаичка с меки дивани и възглавници, разбира се климатик, но и масички с приготвен чай, чисти чашки и купи с фурми. И никакви ограничения колко да си постоиш вътре. Не те спасява от температурния шок като излезеш пак навън, но пък ти е мноого приятно.
Това не е точно музейната чаено-фурмяна стаичка, но пък защо морният турист да не си почине? Особено като е единствената жива душа в целия комплекс по причини, вече упоменати по-горе? Последната снимка долу съм я избрала, понеже показва няколко неща. Първо, ясно се вижда разликата сянка-слънце и къде предпочита да стои човек. Второ, дава представа за вътрешния живот на двореца и особено на женско-детската част от семейството, които са си общували предимно по свързаните с тераски втори етажи на сградите. И трето, показва любимите ми каменни филиграни по арабските тераски и оградки. Струва си лекото препичане.
Още за емирство Абу Даби можете да видите тук.
Оставете коментар