Кипър някак се превърна в традиционно място за море в нашите семейно-приятелски среди. Допреди Ковид-а все си стоеше в списъка, а сега сме там едва ли не всяко лято. Предимно в любимия ни югозападен ъгъл Пафос, но и в други кътчета като столицата Никозия. Току-що се върнах от поредното лятно посещение на острова и искам да ви споделя, че най-после успях да се добера до археологическия музей в Пафос. Нещо все беше затворен, в ремонт, ние отдавахме по-големи предпочитания на плажа и други подобни обстоятелства се появяваха. Е сега, както се казва, го спипах.
Музеят се оказа изненадващ както с неголемите си размери и местоположението далеч от всички други туристически точки в града, така и с невероятното наследство, експонирано вътре. Допускам вече знаете, че съм маниак на тази тема, така че ще ми повярвате като ви кажа, че притежават уникални неща. Защо са решили да ги крият далеч от туристо-потоците, нямам обяснение. Както ми е навик, смятам да избера някои акценти от доскоро неуловимия музей в Пафос, с които да ви запозная.
Ето, например, леко зловещият артефакт на най-горната снимка в публикацията, представлява най-обикновена римска чаша, от 1ви век сл.н.е. На долната снимка пък виждате не глинени гърнета за съхраняване на насъщни провизии, ами погребални урни, и то направени от олово. От същия този римски период. На това учените му викат „погребение чрез трупо-изгаряне“, за да го отличат от другото, чрез „трупо-полагане“. Винаги съм ги подозирала дълбоко, че си измислят нарочно неразбираеми или шокиращи термини, за да стряскат невинните лаици.
За мен, честно казано, по-интригуващите открития в археологическия музей в Пафос бяха от по-ранните епохи. Например писмеността. Оказва се, че още преди елинистичния период, демек говорим за 11ти-3ти век пр.н.е., хората по тези места са ползвали писменост, наречена Кипърска сричкова. Тя още не е разчетена както трябва, защото отразява един (или дори повече!) вече загубени езици. Тоест Кипърска сричкова са я нарекли нашите учени; как биха й казвали самите древни кипърци, и хабер си нямаме.
Много характерен елемент на тази пред-елинистична култура в Кипър са светилищата, в които се принасят статуетки на божества и герои. Вторите са по-редки, особено когато са от мъжки пол. Мъжките статуетки изобразяват предимно воини, в съответното снаряжение и често с любимия им кон. Виждала бях такива и преди, но в изненадващия музей в Пафос открих нещо ново – воин, яхнал триглав кон. Смисълът ми убягна, освен ако авторът не е смятал да изобрази трима герои с три коня, но впоследствие го е домързяло.
Докато сме на вълна керамика, искам да ви обърна внимание на следващата колекция от удивителни глинени артефакти. Удивителни са сложните им и в същото време изящни форми, постигнати във време, когато грънчарското колело още не е било измислено. Удивително е и допълнителното време, което производителите ще да са отделили за украсяването на продукцията, при условие, че човешкият живот по онова време е бил доста кратък. А най-удивителното е, че всичко това датира от 11ти век пр.н.е.
Специална витрина в археологическия музей в Пафос предлага сравнение между мъжките и женски погребения от същия този архаичен период. Погребалните дарове за мъжете са фокусирани върху оръжия, щитове, ножове и различни оръдия на труда, придружени от някои прости и по-скоро практични украшения и глинени съдове за ежедневна употреба. Женските дарове включват съдове и приспособления за поддържане на домакинството, но също и скъпи златни украшения, и пари. Дали и тогава са знаели, че жените се справят по-добре със семейния бюджет?
Като стана дума за жените, та се сетих за ония светилища, за които ви разказвах преди малко. Споменах, че мъжките обредни статуетки са били доста по-редки. Най-многобройни са женските фигури с хиперболизирани женствени форми, символизиращи плодородието във всички негови значения. Изработени далеч не само от глина; даже най-старите са от камък, местна порода стеатит. Формата при тях е съвсем опростена – кръстовидни фигурки с разперени ръце. Опитите да се подчертаят женските форми и тук е видимо.
Ще завърша с нещо, което наистина не съм виждала другаде, освен в археологическия музей в Пафос. Част от традиционната медицина от римско време, наред със всичките му скалпели, ножици, пробивачи, бронзови уреди за вземане на проби и други зловещо-изглеждащи лекарски инструменти. Говоря за глинени съдове със странни форми, с гърло за наливане на течности. Даденото обяснение беше, че са представлявали древен еквивалент на горещата бутилка в леглото или ако щете електрическото одеяло за загряване. Много точно съобразени с частта от тялото, която следва да затоплят. Оставям на вас да правите сравнения със съвременната медицина.
Оставете коментар