Транзитно през Гданск

Какво прави човек, когато му сменят полета и се наложи да прекара дълги часове на някое междинно летище? Ще ви кажа. Когато летището е Истанбул и времето е посред нощ, се свивате някакси на най-дългата редица седалки, която намерите, и се надявате да не се окаже, че от изначално празния гейт в 04 сутринта тръгва полет за Белград и вие се събуждате по чорапи насред тълпа сърби. И ако ме разбирате правилно, не е в сърбите проблемът. Когато обаче се окажете с 8 свободни часа посред бял ден в Гданск, неизбежно се мятате на един Bolt и се отправяте към центъра со сите дребни и едри куфари.

Така направих и аз. Шофьорът ме остави при реката, минаваща напряко през стария град с интересното име Мотлава, част от речната система на Висла. От двете страни естествено се бяха подредили кой от кой по-атрактивни стари архитектурни елементи. Напълно готови за снимка в този слънчев ден, както освен мен бяха установили и куп други туристи. Наложи се да воювам за местенце на моста, от което да обезсмъртя своето пристигане в Гданск, но след като прегазих няколко немски пенсионера, се добрах до заветния кадър –

От реката започваше най-известната улица на Гданск – Dlugi Targ, което трябва да се преведе като Дългият пазар. Явно навремето е пресичала по дължина цялата укрепена централна част на града, защото започваше със Зелената порта откъм страната, в която се бях озовала аз, и завършваше с Планинската порта от другата страна. „Портите“ всъщност бяха сгради, под които са били оставени проходи за влизане и излизане. В Зелената порта например се помещаваше Националният музей, на който не отделих достатъчно внимание, понеже той се занимаваше с изкуство, а аз уви не.

Дългият пазар беше пълен с кафенета още от самото си начало, което беше много похвално, имайки предвид моето среднощно ставане, за да прелетя рано-рано над Балтика. Още по-похвално беше, че предлагаха всякакви видове кафе и закуска, приемаха плащане с карти, за да не се чуди човек накъде да тича в търсене на полски злоти, а под чадърите насладата от свежото юнско утро можеше да се възприеме в пълнота. В допълнение гледката си струваше във всяка една посока.

По някаква причина два от най-известните обекта по Дългия пазар – а именно Кметството и т.нар. Двор Артус бяха затворили точно в деня на моето посещение, но реших да не го приемам лично. Вместо това отделих време на Катедралата на Гданск, носеща името „Света Мария“. Вътрешността беше впечатляваща предимно с интересните артефакти като Астрономическият часовник от 1464-70 г., който съдържа сложен календар на дните в годината, „планетариум“ със зодиакалните знаци и 23 скулптури на светци. Външността пък поразяваше с размерите.

Смея да твърдя, че най-интересната част от Катедралата на Гданск беше кулата-камбанария. За нея си имаше отделен вход със заплащане. Добре че дамата на касата се смили над окаяния Влачиторбинс в мое лице и ми прибра чантите в някакво стайче отзад, иначе никога нямаше да кача 400те метра на това архитектурно чудо. Гледките от върха бяха страхотни, но по-поразяващо беше самото изкачване по стълбището, пъплещо по стената на кулата. На слизане уцелих и 12ия час на обяд, за което бях възнаградена с дълго кънтене в ушите, което се получава само ако престоиш до гигантска камбана, когато тръгне да бие.

След хапване на пироги на крак и инцидентна среща с варненско семейство, което адски ми се зарадва, тъй като за пет дена в Гданск не били срещнали нито един друг българин, се забързах да изпълня музейната си програма, без която не минава нито едно мое пътуване. Нямах много време, така че се спрях на единствения отворен обект от градския музеен комплекс – укреплението „Форгейт“. Поне така го преведе Гугъл за по-удобно, че иначе иди обясни какво е „Предпортие“ (Przedbramia на полски).

Вътре си имаше кула с различни експозиции по етажите и средновековна „затворническа“ част от ония, дето карат да ти настръхнат косите. Гвоздеят на моята програма обаче беше Музеят на кехлибара, който се рекламираше като истинска перла на Прибалтието. Ще кажа, че имаше защо. Бяха го наместили в стара многоетажна мелница с много атрактивен вътрешен дизайн. Тъмни пространства, в които свети основно кехлибарът. С осигурена достъпност, както е правилно в наши дни, за хора с всякакви нужди и ограничения.

Вътре естествено имаше много кехлибар. Разкази за историята му – как се е образувал и как е започнал да означава много за нашего брата Homo sapiens. Находки с различни форми и цветове. Находки със запечатани вътре животни и растения. Археологически артефакти от кехлибар. Етнографски и битови образци с кехлибар. Бижута и съкровища от кехлибар. Съвременно изкуство с кехлибар. Музейният магазин си беше цяла отделна експозиция, също толкова завладяваща. Много се чудих какво да ви покажа от музея, накрая се спрях на гущерчето в кехлибар, което е изключително рядка находка. Останалото ви пожелавам да видите сами.