Малмьо и шведският югозапад

Дори да не знаете кой знае какво за Швеция, със сигурност сте чували за трите й най-големи града – Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо. Последният е центърът на югозападния район на страната, на хвърлей от Дания. Даже мост са си построили да свързва Малмьо с Копенхаген. Мостът си има собствено име – Йоресунд, наречен на протока между двете държави, и дължина от около 16 км, от които 4 са в тунел. Може да се пресече с автомобил или влак. Броят си го за една от местните туристически забележителности и са му направили специална погледна площадка за снимки.

Друга голяма забележителност на Малмьо е замъкът от 15 век, наричан Малмьохус. Започнал е живота си като отбранително съоръжение, по-късно разширен чрез кралски апартаменти и резиденция за местния шериф. Последните от датски произход, трябва да се отбележи, тъй като по онова време тези географски части са били част от Дания. След като стават шведски през 17ти век, на замъка първо му се налага да всява страх у досегашните си собственици, а после у всички останали, тъй като бива трансформиран в затвор.

През 1937 г. тук се настанява Музеят на Малмьо, който има праисторическа част, затворническа част, изкуство, място за временни изложби и дори природонаучна секция. Както ми е навик, избирам разни любопитни неща, които да ви показвам от музеите. Тук ви презентирам витрината с миниатюри. От 17ти век та до 20ти, голяма мода станали миниатюрните портрети, скъпо удоволствие, но пък незаменим израз на любов и страст като подарък. Редом с тях ще видите и колекция миниатюрни кутии и други съдове, също разточително изпълнение и израз на обществен статус.

Всъщност топ-атракция на Малмьо се води Музеят на отвратителните храни, ако си падате по такива неща. Аз лично взех решение в полза на съседни забележителности като град Лунд. Архиепископско седалище от 12ти век, той е бил важна част от средновековния Поклоннически път Сконе-Блекинге. През 1145 г. е завършена величествената Катедрала на Лунд, в която през 1387 г. кралица Маргарета погребва сърцето на 17-годишния си син, починал внезапно по време на пътуването им из Сконе. Може би малко зловещо за съвременните ни разбирания.

Пространството около Катедралата се нарича Лундагорд – седалището на архиепископа между 12ти и 16ти век. След присъединяването на цялата област Сконе към Швеция през 17ти век, Лундагорд става седалище на новосъздадения Университет на Лунд, който и до днес е един от най-обичаните в страната. Покрай Катедралата се кипрят старите университетски сгради, пръснати из парк – ботаническа градина. Всяка година, когато цъфне магнолията, студентският хор излиза в парка да посрещне пролетта със специален концерт.

Още една много специална университетска сграда се намира малко встрани от Лундагорд – университетската библиотека. През 1698 г. крал Карл XII постановява по едно копие от всичко, отпечатано в Швеция, да се изпраща в библиотеката. Това продължава до ден днешен. Може би това е причината в началото на 20ти век на тази институция да й отеснее централният студентски град и да бъде изнесена в нова сграда на хълма Хелгонабакен. Следва да се отбележи, че и тази сграда е отесняла още през 30те години на века и днес фондът се съхранява на няколко различни места.

На югоизток от Малмьо се намира градчето Юстад, което за любителите на северни криминалета може би е най-познато във връзка с инспектор Валандер, романите на Хенинг Манкел и екранизацията с Кенет Брана. Градът обаче има страхотен средновековен център с калдъръмени улички и шарени къщи. Някои от тях са в червенокафявото на декоративните тухли и керемиди, но други са измазани в яркожълто, зелено, бяло, розово и т.н. Изключително красиво, особено ако попаднете там в топлия сезон, когато и цветята помагат.

В близост до Юстад пък можете да намерите няколко по-стари обекта като например Алес стенар. Датира от периода 5-10ти век сл.н.е. и представлява „каменен кораб“. Това са места с вероятно ритуално предназначение, типични за викингите. Състоят се от групи изправени камъни, очертаващи силуети на лодки. Алес стенар е най-големият обект от този вид в Швеция. „Каменният кораб“ е с дължина 70 метра и ширина 19 метра, очертан от 59 камъка. И до днес не се знае със сигурност защо и как е произведен, но локацията на високия морски бряг е драматична.

На юг от Малмьо се намират и едни от най-прочутите плажове на Швеция – Сандхамарен и плажовете на полуостров Фалстербо. Южните брегове на страната са склонни да се обзавеждат с пясък както по-прочутите европейски морски дестинации, за разлика от линията северно от Стокхолм, покрита главно с торфена тиня. Парадоксалното е, че аз в торфа успях да се изкъпя това лято, докато чудните южни пясъчни плажове останаха неупотребени поради студ и ниски температури в края на месец август. Това е положението.