Карлскрона представлява ситна мозайка от суша и Балтийско море, в югоизточния ъгъл на Швеция. До края на 17 век е била датска територия, както впрочем и почти всичко на юг от Калмар, за който вече ви разказвах. От момента на щастливото придобиване, кралят решава, че по-подходящата щабквартира за националния флот е някое южно пристанище вместо Стокхолм, в резултат на което тук се появяват редица морски укрепления, зони с ограничен достъп, цяла индустрия за обслужване нуждите на флота и – сравнително неотдавна – Морският музей.
За да придобиете представа за района на Карлскрона, най-подходящият начин е да се качите на някое от корабчетата, предлагащи по-кратки или по-дълги турове из архипелага. Ние самите гласувахме в полза на тура „Из обектите на ЮНЕСКО“, като може би пропуснах да кажа, че цялата територия на морското пристанище е включена в Списъка на световното наследство през 1998 г. За съжаление добрите домакини не предлагат предварителни резервации, принципът е „първи дошъл – първи обслужен“. Е, качихме се.
Разходката с корабче из южния Балтик в края на август беше приятна, но самият тур беше малко разочароващ. През по-голямата част от обиколката течеше запис на няколко езика „Моля не снимайте тук, това е военен обект“. И като се каже „тук“, не можеш да се оправдаеш, че не си разбрал точно за какво ти говорят, тъй като са поставили огромни жълти табели със задраскани фотоапаратчета. Какво му остава на човек, освен да снима фонтана, който са направили насред залива.
Турът завъртя покрай двете най-стари укрепления, които са пазили подстъпите към Карлскрона още от 1680 г. насам – Дротнингскер и Кунгсхолм. Разположени са на два малки острова на хвърлей разстояние един от друг и вторият все още е военен обект. От онези с големите жълти табели. Затова и нямам снимка на него, въпреки че е по-интересният от двата, с вътрешно кръгово пристанище, подобно на това на древен Картаген. Дротнингскер, от друга страна, е дори отворен за посещение, макар и явно не за ползвателите на корабни турове, спиращи само за 5 минути.
Решихме да фокусираме усилията си върху Морския музей, за който твърдят, че е един от най-добрите в Швеция. Разположен е на острова Стумхолмен – производствена и продоволствена база за Шведския флот от 1683 г. до 80те г. на 20 век. Към централната сграда през 2014 г. е добавено хале за подводниците „Нептун“ и „Хайен“. На външния пристан са закотвени няколко кораба, по които посетителите могат спокойно да се разходят, а встрани е старият ремонтен док с изложба на различни морски съдове, където и днес се полагат грижи за музейните корабни експонати.
В музея разказваха лични истории на хора, свързани с флота. Например известният художник Пер Седергрен, когото бедните му родители не можели да изхранват и „дали“ на Корпуса на момчетата-моряци още на ранна възраст. Там той не живеел по-добре, но бил нахранен и научил за корабите всичко необходимо за по-късната му артистична кариера. Или домакинята Стина Вернер от Карлскрона, неколкократен носител на титлата „Най-добра Лота“ за заслуги към женския морски корпус „Лота“, който отговарял за важни неща като телефонните комуникации и поправката на кухненски пособия.
В Морския музей имаше много полезни неща за посетителите – като уроци по връзване на морски възли или възможност да пробвате какво му е било на един корабен гребец. Поканата да се влезе в истинска подводница без съмнение беше сред хитовите музейни преживявания. Аз лично си спомнях от музея „Коч“ в Истанбул колко подтискащо може да бъде вътре в една подводница и как пространството е изпилено до минимум. Не зная как човек свиква да спи върху грамадна бойна глава, но явно се справя някак, като няма избор.
В ремонтния док се запознахме с няколко интересни екземпляра от флотската колекция. Като спасителната шейна за аварии върху лед или спасителният сал „Карли“, наречен така по името на изобретателя си. Изработен бил от мед, покрита с корк и водонепроницаем плат. Използвал се е широко във флота между 40те и 50те години на 20 век. Как точно, може да се види на схемата на заден план на долната снимка. Не ми изглежда никак надеждна цялата работа; вие сигурно ще кажете, че е по-добре от нищо.
Време е хвърлим едно око и на централната градска част на Карлскрона. Както подобава на столетен дом на Шведския флот, внушаваше усещане за пространство и размах. Обществените сгради по центъра бяха внушителни, както и улиците и площадите. Къщите бяха шарени, а в края на август и градините си ги биваше. Имаше още няколко музея, за които не ни стигна времето, бидейки на кратка обиколка из цялата Южна Швеция. Затова пък сладкишите не пропуснахме, и резултатът си струваше.
Оставете коментар