Прочутият замък Калмар

Казват, че замъкът в Калмар бил най-добре запазеният ренесансов замък в целия нордически свят. Започнал е живота си като проста защитна кула през бурния 12ти век, построена понеже местните – цитирам – се страхували постоянно от атаки откъм морето. Въпросното море е Балтийско, представлявано от Йоландския проток, който отделя материка на Швеция и град Калмар от остров Йоланд. По онова време Калмар се намира на южната граница на страната (цяла днешна южна Швеция тогава е датска), а протокът се радва на изключително активен мореплавателен живот.

Век по-късно кралят разширява укреплението и построява кръгла защитна стена около него. През годините замъкът е герой в не една и две важни истории, като например създаването на Калмарския съюз през 1397 г. между Швеция, Дания и Норвегия. Целта е да се даде отпор на германското обединение Ханза, което много настоявало, че Балтийските търговски маршрути са си негови. Мъдра инициатива на тогавашната кралица Маргарета – страховита жена и гениален политик. Никой друг не е могъл да удържи този съюз и той се разпада след смъртта й.

През 1544 г. крал Густав I решил да обновява всички защитни крепости в кралството, започвайки с Калмар. Изградени са нови солидни стени с четири кръгли кули по краищата, а вътре е построен вече истински замък с апартаменти за краля и кралицата и други глезотии. През 1658 г. Швеция си прибира южните части и замъкът губи стратегическото си значение. През следващите векове се изживява последователно като затвор, спиртоварна и склад. Възстановителни работи са осъществени главно през миналия век, и днес той е национален културен паметник.

Замъкът е отворен за посетители за първи път през 1870 г. и му е назначен домакин, когото нарекли „кастелан“. Първият кастелан на Калмар се ширил със семейството си в губернаторските апартаменти вътре в замъка, докато не станало ясно, че помещенията са опасни и е нужен ремонт. Тогава построяват Къщата на кастелана извън крепостните стени, върху руините на малко триъгълно укрепление от 18ти век. От 1911 г. насам в нея живеят поредица кастелани, докато през 1994 г. не я превръщат в офиси на дирекцията на обекта.

В бившия затвор на музейния обект е уредена експозиция за условията, в които са били поставени жените, обявени за престъпници – техните провинения и техните наказания. През 1751 г. например, Хелена Дреч била изправена пред съда от собствения си мъж, по обвинение, че пиела и псувала. Тя пледирала, че мъжът й е същата стока, но в крайна сметка той си тръгнал по живо, по здраво, а тя била осъдена на две години в Предачната къща – изправителен дом / работилница за „силни“ жени. Условията в затвора не са били за разказване.

Вътре в кралските апартаменти нещата изглеждат по съвсем друг начин. Резбовани кревати с балдахини, касетирани тавани и радващи окото подови настилки. Така наречената Карирана стая, например, има стенни украси, произведени от 17 различни вида дървесина (съвсем не всички от Калмар), с които са оформени цветни апликации. Датира от 1585 г., когато на кралицата й се приискало да има гиздава приемна. Малка врата е свързвала приемната с личните покои, а таен проход, който днес не води наникъде, е свързвал стаята с летния кралски павилион.

Друго бижу е кралската банкетна зала. Стените са били изрисувани в днес избелели древноримски мотиви, което винаги силно ме е учудвало у средновековните замъци. Главното действащо лице в залата е кралската банкетна маса за поне 18-20 човека. Кралските банкети се отличавали с разточителство и – може би според собствените разбирания на краля – с чувство за хумор. Гвоздеят на програмата били храни, които са направени да изглеждат като други (курабии във формата на круши) или пайове, в които са скрити разни странни работи като птици.

Най-пъстрото петно в замъка Калмар е стаята на Ерик XIV, престолонаследник на крал Густав Васа, без който не минава нито едно посещение на исторически обект в Швеция. Та Ерик живял в Калмар, докато чакал да му дойде редът на царува. Твърди се, че татко Васа го подготвил много старателно за тази му роля. Не го подготвил обаче да се пази от отровни грахови супи, или поне така разказва легендата. Официалните автори от онова време твърдят, че кралят починал след само 17 години на трона от психическо разстройство, а не че го отровил родният му брат.

Накрая ще надзърнем и в капелата на замъка. В сегашния си вид тя изглежда спокойно и елегантно място, но това не винаги е било така. В някакъв момент е била отворена за всички граждани, които обаче никак не се побирали вътре. Някому хрумнало да издигнат скеле по цялата стена при входа, на което да се катери простолюдието. Да обаче, на простолюдието какво друго да му хрумне, освен да навиква важните особи на влизане, а после да ги замерва по главите с каквото му падне. Операцията била прекратена набързо и пейки били сложени в съседната зала, кой колкото чуе от проповедта, толкова.