Курортният остров Йоланд

Какво си представяте, като чуете „курортен остров“? Предполагам безкрайни плажове с ярко синьо море, слънце, коктейли и яки нощни купони. Разбираемо, много често точно това е случаят. Не и в шведския превод обаче. Тук има два отявлени курортни острова – Готланд, за който съм ви разказвала, и Йоланд. Първият е голяма хапка, за него са се дърпали Дания и дори Русия. Друго си е било да има как да дразниш надувковците от Ханзата – германското обединение с мераци да властва над Балтика. На Йоланд не е било толкова драматично.

Не че не са се дърпали и в тази част, особено като се има предвид, че в продължение на векове Йоланд и насрещният град – Калмар – са маркирали южната граница на Швеция с Дания. Така нареченият Калмарски проток между острова и сушата открай време е предлагал чудесни условия за корабоплаване. В наши дни през него е прехвърлен 6-километров мост, Йоландсброн, който представлява туристическа забележителност и си е считан от шведите за малко инженерно чудо. Както виждате на горната снимка, предлага и добър фотографски материал.

През дългите години, в които днешната южна Швеция е била датско владение, остров Йоланд и Калмар са пазили зорко протока. В резултат още през 12 век се появява крепостта Боргхолм, по-късно преустроена в замък, а днес пребиваваща във вид на руина след унищожаването й от пожар в ранния 19 век. В замъка се организират много фестивали, концерти и гостуващи изложби. Човек може да се полюбува на гледките от крепостните стени или да пробва как изглежда в кралски гащи. Става въпрос за крал Карл Х Густав, за чиято талия разправят, че достигала 2 метра в диаметър!

Близо до Боргхолм се намира друга кралска резиденция – замъкът Солиденс. Доста по-нов, от началото на 20 век, той е и построен със съвсем други цели. Можем да го оприличим по-скоро на ваканционно имение и в него няма нищо защитно, освен че трябвало да опазва кралица Виктория от пристъпите на бронхиална астма. До ден днешен това е лятната резиденция на шведските крале и всички посетители биваме допускани вътре само поради тяхното благоразположение. И като казвам „вътре“, имам предвид само градините около централната сграда.

Друга голяма забележителност на Йоланд са вятърните мелници. Били са над 1000 и най-старите датират от 17 век, което може би иде да ви намекне за качеството на ветровете на острова. За двата дни, прекарани там, ние за щастие не успяхме да го проверим, но придобихме представа за многообразието от производствени мощности по отношение на брашното. Вече бяхме разбрали, че островът е благодатен за селско стопанство. Някои мелници бяха съвсем малки и прости модели, докато други си бяха многоетажни сгради с балкони.

За да не останете с впечатление, че всичкото културно наследство на острова е откъмто след 10 век, да спомена и останките от Желязната епоха, които не са изобщо толкова впечатляващи колкото гореизброеното. Дотолкова, че нито се споменават в пътеводителите за Йоланд, нито на място дори има табелки към тях. Ето например некрополът с около 50 гроба, който се разполага на едно високо скалисто плато край пътя и се разпознава само по големите камъни, разхвърляни приблизително в кръгове. Малка информационна табелка ще намерите пред самите камъни.

Време е да обърнем внимание и на природните дадености на мястото. Вече споменах, че повечето земя е обработваема. Мозайката от торфища, гори и скали обаче си съществува, което ни връща към курортността на острова. Освен за да дишат лечебния въздух, както в случая с кралица Виктория, шведите ходят на лятна ваканция на островите, за да тичат, ходят по дълги маршрути, карат велосипеди и летни ски. Обожават да къмпингуват, в което си партнират с многобройните немски туристи. Ето по такива местенца:

За мен най-хубавите места бяха по крайбрежието. Както и в Готланд, и тук природата се е вихрила да създава причудливи форми, за радост на окото и на блогърите. Концентрирани са предимно по северната част на Йоланд, на места като Бюрумс (Byrums) и Нептуни Окрар (Neptuni åkrar) – убедена съм, че произношението пак не го докарвам. Оформени са преди нещо като 500 милиона години и дори няма да се опитвам да си представя колко отдавна е това. Учените казват, че в скалите трябва да има „запечатани“ много форми на древен живот, за съжаление досега не съм ги открила.

А най-северната точка на Йоланд е всъщност отделен миниатюрен остров, свързан с останалата част посредством насип. От едната страна се плиска Балтийското море, от другата се е оформила нещо като голяма лагуна със стотици гнездящи птици, поне през лятото. На „върха“ на островчето се намира Дългият Ерик, морски фар и историческа забележителност от 1845 г. Брегът до него е осеян с множество пирамиди, образувани от плоски камъни, някаква закачка за туристи. А най-приятното е, когато наоколо се случи да няма жива душа.