Лятото в Швеция е нещо специално. За първи път го видяхме през 2024 г., след една много дълга, много студена и много снежна зима. Пролетта дълго се колеба дали да дойде или не, направи няколко фал-старта и към втората половина на май се предаде. В края на месеца природата буквално избухна, възползвайки се на макс от белите нощи. Сякаш всяка дребна тревица си знае, че няма много време и трябва да го употреби бързо и изцяло. По поляните се появиха люляци под формата на грамадни дървета, а по-късно и овчарски торби (които се оказаха пищялки), по-високи от мене.
Горските плодове, от своя страна, го даваха повече откъм количество, отколото откъм размер. Подлесът биде изцяло зает от боровинки, парковите алеи – от ягоди, а малките неопитомени зелени петна между градските блокове – от малинаци. Дребни, но безмерно вкусни. През август ги последваха гъбите. Не бях виждала толкова различни гъби накуп. Аз, естествено, не посмях да ги пипна, обаче местните затвориха извънредни количества консерви за зимата. Когато, разбира се, успяваха да се преборят с най-активния местен гъбоядач, черният гол охлюв.
Ще попитате с какво се занимаваха хората, освен да берат горски плодове, да се мерят с „овчарските торби“ и да консервират гъби. Хващаха гората, това мога да ви кажа. Буквално. И хората, като част от живата околна среда на Швеция бяха наясно, че лятото е кратко и затова трябва да бъде направено съдържателно. Още от юли градовете се опразниха, а през август дори в Бърза помощ отговаряше телефонен секретар. Затова пък пътищата и къмпингите се напълниха с каравани и кемпери, а горите изглеждаха ето така:
Швеция е грубо четири пъти по-голяма от България, а населението по официални данни е само 1,5 пъти повече. Споделям го, за да си представите защо въпреки старанията си, шведите не успяваха на напълнят цялата природа. Тук включвам и близо 100те хиляди езера с всякакви размери, които въпреки цвета на торф и минерали (леко кафяво-ръждив) придават идилична красота на ландшафта. Сякаш художник е минал и нагласил пейзажите специално като за снимка. За да не съм голословна –
За да не си мислите, че хората само се разхождат из гората и снимат езерата, е редно да поясня, че шведите са много активна нация. Вероятно това е начинът да се компенсира прочутата фика, която вкратце означава кафе с много, ама много сладкиши. Тичат по алеите, хвърчат на велосипеди, яздят коне, карат летни ски по пътищата и не на последно място гребат по езерата. Природните паркове тук не са защитени територии, а места за активности сред природата; винаги са край вода и предлагат лодки под наем, за който си няма. Ей такива гастрольори като нас.
Лятото в Швеция е също фестивално време. Започва се с празника Мидсомар, който е сред най-любимите. Празнува се яко. Ако си спомняте статията ми за Мината Фалу, единствената причина при срутването й в Голямата яма да няма човешки жертви е, че е станало на Мидсомар, когато абсолютно никой не работи. Жените се обличат празнично, слагат си венчета от цветя и отиват да танцуват на голямата поляна. Взимат и мъжете, така танците са по-весели. В средата се вдига украсен дървен кол, който после стои дълго време.
Оттам се почват едни концерти. Шведите обичат музиката. Неслучайно композиторът, написал най-много песни, достигнали №1 в Световните чартове е швед. Да не споменавам за АББА. Всички градчета, увеселителни паркове и дори бивши кариери за полезни изкопаеми се обзавеждат със сцени, където тече усърден фестивален живот. Не ще и дума, че и ние се включихме във всеобщата музикална еуфория. За съжаление, незнаенето на шведски ограничи доста преживяванията ни, но не се оплаквам.
Също е редно да спомена, че много културно-исторически обекти в Швеция работят само през лятото. Имения с градини, рисувани ферми, етнографски музеи на открито – единственият шанс да ги видите е в този сезон да не се застоявате вкъщи. Един такъв обект е Викингският парк Орсунда, където цели семейства могат да прекарат известно време, живеейки като в старите времена. В определени дни отварят парка за външни посетители. Ние се възползвахме с радост от тази оферта и бяхме наградени с демонстрации на рудо-топене, палене на огън с кремък и викингски игри.
Накрая не мога да пропусна и къпането в Балтийско море. Не зная доколко сте запознати, но то е по-скоро леко солено езеро, което се е образувало при топенето на ледовете преди много, много години и започнало да се засолява, когато се отворило към океана. Водата е същата като в езерата – леко ръждива, и не мирише на море по начина, по който ние сме свикнали. И плажовете не са пясъчни, с малки изключения. Това не ни попречи да се натопим в дните, когато морето беше достигнало максималната си температура – почти 20 градуса!
Оставете коментар