Близо 800 години преди новата ера в град Тир на източните брегове на Средиземно море, в днешен Ливан, се разиграла братоубийствена драма. За наследство, както често се случва. Вдовицата на убития брат – принцеса Елиса, известна и като Дидона, решила да се спаси с бягство, което приключило на северния бряг на същото това море. Дидона откупила от местния берберски цар парче земя „колкото волска кожа“, само че се изхитрила да нареже кожата на тънки ивици и да огради доста приличен парцел, върху който пораснал град Картаген. Или поне така твърдят легендите.
От този първи Картаген, който за шест века се превърнал в доминираща сила в Северна Африка и цялото Средиземноморие, не е останало много. Причината е, че през 3ти век пр.н.е. взели сериозно да се настъпват по мазолите с тогавашната Римска република. В продължение на близо 120 години се млатили по суша и вода, докато през -146 г. (така в Тунис обозначаваха „преди Новата ера“, много ми хареса) Пуническите войни завършили с трагичната гибел на африканския претендент. За награда римляните сравнили града със земята.
Днешният Картаген на практика се е слял със столицата Тунис (на държавата Тунис). За археологическия обект се полагат много грижи, той е едно от най-посещаваните места в страната. След вещата намеса на римляните, уви, запазеното пуническо наследство е много оскъдно. Неговите останки представляват малка част от обекта, който е разхвърлян по крайбрежието под формата на отделни сгради и съоръжения. Посещението обикновено започва от там, защото и Гугъл, и кафявите туристически табелки водят към тази точка.
Още малко от пуните (картагенците) може да се види в т.нар. Tophet, обозначен и като „пуническо светилище“. Според разни източници представлява древен некропол с гробищен храм и множество надгробни паметници, които са доста различни от римските. Изработени са от местен камък, който явно е податлив на крайморските стихии, така че не са в добро състояние. В наши дни са просто натрупани едни до други, оставени на посетителите да гадаят за смисъла на изображенията.
Пак от пунически времена датира и Старото пристанище на Картаген, което обаче изисква доста въображение, за да си го представите в целия му блясък. Това впрочем си струва, защото е било истинско инженерно чудо на своето време. Изкопан на ръка кръгъл изкуствен канал с една посока на влизане и излизане. В центъра му се е намирал ремонтният док, състоящ се от паралелни коридори – през тях се прекарвали корабите, за бъдат поправени. Римляните го превърнали в парк за разходки. Трудно може да се покаже без снимка от въздуха.
Доста по-обилно в днешния Картаген е римското наследство. След като разрушили системно пуническия град, нашите приятели от Рим си изградили собствен такъв, защо да похабяват страхотното местоположение. Най-внушителни са Баните на Антонин. И те са в състояние на останки, но може да се добие представа за размаха на строителството. Били са на повече от един етаж, със задължителните топли и студени басейни, съблекални, зали за спорт и прочее. Разположението им на брега на морето допринася към общата хубост.
Следва т.нар. „Римска вила“, която може да е била, а може и да не е била вила. Вила по римски означава стопанство с градини и често лозя, което по принцип се намира извън пределите на града. След столетия урбанизация, трудно можем да очертаем точните предели на римски Картаген, но съдейки по непосредствената близост на театъра, на мен по-скоро ми мирише на градска къща. Може разбира се и да греша, и неоспоримо богатият собственик на къщата да си е платил за цял театър в двора, да му е по-удобно.
А ето го и театърът. Ако сте маниаци на тема древна история като мен, много е вероятно да ви обземе леко разочарование. Римските „парчета“ от театъра са съвсем малко на брой и са здраво позиционирани на съответните си исторически места. Чрез много як бетон. Съдейки по разни признаци, като метално скеле за сцената, театърът може би си се ползва по предназначение и днес. Стойността му за мен обаче рязко се губи от подхода на консервация и реновация. Толкова ще кажа по въпроса.
Остана да ви покажа и амфитеатъра на Картаген. Установила съм, че неспециалистите (или не-маниаците, хайде да си признаем) често бъркат римския театър с амфитеатъра, тъй като местата в първия СА разположени амфитеатрално. Амфитеатър е Колизеумът в Рим – сцената е по-скоро арена в средата, заобиколена отвсякъде от места за зрителите. Също разположени амфитеатрално, но не позволявайте това да ви обърква. В света има шест добре запазени римски амфитеатъра, и този в Картаген не е от тях.
Оставете коментар