Какво може да прави човек, ако попадне в Латвийската столица Рига през лятото? Първо, да се зарадва, че е попаднал именно в Рига, защото тя, за разлика от други европейски столици, не е непоносимо гореща и непоносимо претъпкана. Жителите са само около 600 000, а туристите не са под формата на тълпи. Второ, трябва да се оцени по достойнство пребиваването в Рига точно през лятото, тъй като Латвия все пак е балтийска, северна страна, и тук студеният сезон обхваща 3/4 от годината. Лятната Рига е много зелена и много пъстра.
Освен да се радвате на времето в безбройните паркове на столицата, можете да се запознаете с различните стилове архитектура, живеещи рамо до рамо по тесните улички на Стария град. Най-старите сред тях са т.нар. Трима братя – три тесни и високи къщи, първата от които е построена в края на 15ти век, втората в средата на 17ти, а третата в края на 17ти век. Днес тук се помещава Латвийският музей на архитектурата и един от най-популярните селфи-спотове в Рига. Дори и в град, не-залят от туристи, трябва да се чака на опашка за снимка с трите известни фасади.
Друг архитектурен шедьовър е Къщата на черните глави, която също е музей, и горещо препоръчвам да дадете 7те Евро за вход. Това, което ще видите днес, не е оригиналната сграда от 1334 г., защото тя е станала жертва на бомбардировки през 1941 г. Реконструкцията от 1996-2000 г. е много сполучлива, а ако не сте чували за Братството на черните глави, сега е моментът да поправите пропуска. Това е сдружение на пътуващи търговци-ергени от 14ти век, а „черните глави“ се отнася до облеклото на членовете, да не се подлъжете по черното лице на статуята на входа.
И докато още сте в Стария град, можете да се качите на кулата на църквата „Свети Петър“ и да се порадвате на 360-градусовата панорама на Рига отвисоко. Ще надникнете във вътрешните дворове на средновековните къщи. Ще видите река Даугава – главната артерия на Рига. Ще можете да преброите по камбанариите колко църкви има в столицата. Ще можете да се ориентирате в коя посока се намират четирите купола на Централния пазар, сам по себе си градска забележителност, за да се отправите после на поход за местни вкусотии.
Като споменах за вкусотиите, през август горите в и около Рига се напълват с плодове и гъби. В добри години имало толкова много гъби, казват местните, че едва смогвали хем да ги ядат, хем да ги консервират. Имате три опции. Едно – отивате на разходка в близката гора/парк и ако не разпознавате гъбите, можете да си потърсите местен водач, който им разбира. Две – отивате на пазара и си купувате гъби колкото ви душа иска. Три – ако сте съвсем лежерно настроени, харесвате си някое от многобройните ресторантчета из центъра и получавате гъбите в чиния. Вие си решавате.
Понеже е лято, а Рига е току на брега на морето, вероятно няма да искате да пропуснете възможността за един бърз плаж. Тъй като вече уточнихме, че сте късметлии, спокойно можете да съчетаете плажа с разходка в гората, ако вече не сте били за гъби. Плажовете на столицата са достъпни с кола, велосипед и влак. Ако изберете, например, плажа Калнгали, от спирката до пясъчната ивица са 15 минути по черен горски път. Ароматът на борове насища топлия въздух, под краката ви хрупат шишарки, а отстрани на пътя цъфтят цветя.
Балтийско море, доколкото знам, преди милион милиарда години е било езеро, преди по някаква геологическа случайност да се отвори към океана и да почне бавно да се засолява. Ама наистина много бавно, защото и днес е почти безсолно. Цветът на водата също е сбъркан за тези от нас, израснали край Черно или Средиземно море. Балтийското е с цвят на ръжда. Това не личи откъм брега, а чак като се влезе навътре. Усещането е странно, а температурите дори през август се въртят около 20 градуса по Целзий.
Посещението си в Рига можете да допълните с още две места. Едното, предупреждавам, е доста стресиращо. Става въпрос за бившата централа на КГБ от времето на СССР, наричана „Ъгловата къща“ или „Къщата на ужасите“. Отвън сградата изглежда съвсем невинна и дори много красива – все пак е била строена за дом, а не за затвор. Ужасът започва след само-настаняването на новата власт в нея. Експозицията на първия етаж е безплатна, но ако искате да придобиете по-добра представа за какво става въпрос, платете за тура из затворническите помещения.
Не пропускайте и Етнографския музей на открито на Латвия. Той се пада малко встрани от центъра, но е разположен сред гори и поляни на брега на красиво езеро и можете да си изкарате там цял ден – ако разполагате с такъв. В повечето къщи може да се влиза, както и в съпътстващите постройки като обори, складове, бани, бараки за масло, сушени плодове и риба, дърводелски работилници и прочее; също в най-голямата мелница и най-голямата църква. Последната беше особено интересна за мен, тъй като не просто беше изцяло дървена, а отвътре дървото беше изографисано по нетипичен за нас начин.
До нови срещи из Северна Европа!
Оставете коментар