Шареното очарование на Висби

Употребявам думата „шарено“ не само в смисъл на пъстро, разноцветно, но също така и многообразно, различно. Всичко това описва т.нар. столица на остров Готланд – абсолютната ваканционна дестинация на Швеция. Висби има малко летище, но достъпът основно се осъществява чрез фериботи на компанията „Дестинация Готланд“, тръгващи от две пристанища южно от Стокхолм; изключвам редките международни линии от източния Балтик. През лятото билетите са астрономически и въпреки това трябва да се резервират рано, защото се изчерпват много бързо.

Ако си правите някакви ваканционни островни аналогии в стил безкрайно парти, Готланд ще ви сюрпризира. Абсолютната лятна ваканция по шведски включва здравословни дейности сред природата като трекинг, джогинг, летни ски и каране на велосипед, похапване на сладолед сред историческа архитектура и снимки с ландшафтни феномени. Разбира се, и къпане в Балтика. Тук има пясъчни вместо торфени плажове и водата е почти синя. Фактът, че в най-добрата си форма температурата й не надхвърля 20 градуса по Целзий, не притеснява никого.

Старият град на Висби (впрочем ще го намерите и като Висбю) е приютен зад внушителни крепостни стени. Заедно те образуват атрактивен средновековен комплекс, включен от ЮНЕСКО в Списъка на световното наследство. Водят го най-добре запазеният укрепен търговски град от времената на т.нар. Ханза или северноевропейският търговски съюз, съществувал в периода от 12 до 17 век. Крепостните стени определено са забележително добре запазени, имайки предвид, че датират от 13 век.

Старият град, обграден от тези стени, представлява пленителна смесица от различни периоди. По-старите дървени къщи, като правило едноетажни, се гушат между по-късни и по-високи сгради, сред които има и каменни, и тухлени, със и без балкони, едноцветни и шарени. В някои си живеят собствениците, други са превърнати в къщи за гости, магазини и ресторантчета. Някои изглеждат така, сякаш се катерят върху останалите, а отделни елементи от архитектурата са били залепени по-късно към оригиналната конструкция.

Характерна особеност на Старо Висби са руините на средновековни църкви, изникващи по един естествен начин между останалите сгради. Не съм сигурна колко такива има из града; четохме, че първите църкви на острова по викингско време са били дървени, както в континентална Швеция, а през 13 век е настъпил рязък бум на каменното църкво-строене. Цитираха се някакви цифри като над 100 църкви за целия остров, като естествено най-голямата концентрация е била в „столичния“ град.

Няма да ви ги показвам една по една, избрах си да ви представя „Свети Ларс“, също известна като „Свети Лорънс“. Наречена е на християнски светец от 3 век, за който табелата ни осведоми, че постигнал мъченичество чрез препичане на скара – без да искам да звуча непочтително. Църквата се различава от останалите, защото макар да е построена от местни майстори, наподобявала по-скоро византийските строителни традиции. В стените са вградени стълбища и коридори, позволяващи да се обиколи цялата сграда.

Друга местна забележителност е Катедралата на Висби, с официално име „Света Мария“. Построена по същото време като останалите, през 16 век остава единствената действаща църква в града и е повишена в статут на катедрала. Цветните витражи на прозорците са явно от по-късен период, а вътрешната украса, в местен стил, е много по-оскъдна от тази, на която сме свикнали в нашата източно православна част на света. Вероятно бихме се съгласили, че притежава някаква строга, макар и малко хладна каменна красота.

Повече за историята и традициите на Висби може да се научи в Музея на Готланд, също определен за местна забележителност. Макар че вече се смятахме за своего рода експерти по викингите след N на брой посетени музеи из Швеция, местните варианти на викингските надгробни паметници успяха да ни зарадват. Ако се вгледате внимателно в долните образци, ще забележите много ясно как някои от поръчителите са можели да си позволят по-добри художници от други. Как на някои от камъните конете приличат на коне, а на други дори не се разбира какво държат хората в ръка.

В музея открихме и други характерни особености на местната култура. Например на интериорния църковен дизайн. Разбра се, че подмяната на дървените църкви с каменни такива не е довела автоматично до подмяна на елементите на вътрешната декорация. Целите иконостаси, както и всички скулптури, останали дървени. Всяка църква притежавала олтар, посветен на Мадоната с нейна скулптура от дърво, разположен в северния, „женски“ край на храма. И тук се забелязваше кой е можел да си позволи по-добрите скулптори.

Не бива да пропускаме и Съкровищницата на музея във Висби. Убедена съм, че всеки посетител си избира свои фаворити измежду експонатите от благородни метали и ценни камъни. Аз не можах да не направя сравнение със сребърните съкровища, открити по нашите земи, при това от много по-ранни времена. Ето как изглежда сребърно съкровище по викингски (около 880 г. сл.н.е.): 312 гривни, 50 пръстена, 10000 монети от предимно арабски произход. Закопани в дървено ковчеже, което е било късмет, защото в животински мях са щели да се окислят и да потъмнеят.