Признавам си, че не съм от заклетите фенове на „Игра на тронове“. Постарала съм се да се запозная с материята от чисто маркетингово любопитство. И ето така, шофирайки си безметежно из Швеция, открих с изненада, че Вестерос си е съвсем истински град, с население към 130000, център на община и дори цяла област. Втората изненада дойде от напълно безплатните туристически обекти, поддържани от въпросната община в чудесно състояние. Уточнявам: безплатното посещение на каквото и да било е почти чудо невидяно в тази прекрасна северна страна.
Музеят на открито „Валби“ не само беше безплатен, но и обезпечен с усмихнати млади хора – студенти, наети от общината за лятото. Облечени в съответните исторически костюми, те общуваха свободно и весело с посетителите, на шведски И английски. Подобно на българския „Етър“, самият музей представя различни исторически аспекти от живота на местните хора посредством стари къщи, стопански постройки, работилници и прочее, събрани на едно място. Да започнем със селския магазин. Няма да ви изненада, че заемаше фасадната стая в къщата на магазинера.
Както се полага, вътре имаше всичко – от желирани бонбони и кибрит до галоши, шивашки пособия и гюмове за мляко. Бонбоните дори наистина се продаваха. В съседство бяха разположени цели фермерски стопанства от различни периоди, със все фермерската къща, оборите, складовете за сено и продукти, навеса за каруци и шейни, кокошарника и т.н. Много от пособията и инструментите ми бяха познати, вероятно по силата на някакво общо-европейско наследство, други – не. Особено се впечатлих от повсеместните разтегаеми кревати, които са хитро решение, ако всички живеете в една стая.
Районът на Вестерос, като много други в Швеция, е тясно свързан с минното дело. Естествено беше във „Валби“ да има и миньорска къща. Оказа се, че миньорите са формирали общности, чиято собственост са били топилните пещи, както и части от самата мина. Вероятно на силния общностен дух се дължеше специалният интериор на къщата, с акцент върху пространството за социализация и общуване. Както и стремежът към естетика, изразен в изписаните стени и тавани. Може да не ви изглежда кой знае какво, но да не забравяме, че си говорим за миньорска къща от 17ти век.
По-нататък попаднах на селското училище. С малък придаден апартамент за учителката, който й се предоставял безплатно. В момента вътре течеше някакъв урок (не разбрах какъв, беше на шведски) като част от Лятната школа за деца в музея. Обясниха ми набързо, че публичното образование било въведено в Швеция през 1842 г. с основни предмети четене, писане, аритметика и Християнство. Училището било за бедните деца, богатите си учели вкъщи. Към него винаги имало и градина, в която учениците и учителката отглеждали цветя и зеленчуци.
На селския площад домакините от Вестерос бяха разположили буржоазията. Големи сгради тип градска архитектура, където сега се помещават кафенето и ресторантчето за посетители. Тук беше и печатницата. Двуетажна постройка от дърво като всички останали, но боядисана в резеда вместо в традиционното керемиденочервено – нарича се „Фалунско червено“, но за него друг път. На първия етаж бяха пресите, формите и другите печатарски такъми; на втория – жилището на печатаря с дървените скринове, дантелените покривчици, меките дивани и една спяща котка.
По-новите времена в района на Вестерос също имаха свои представители. Някои от вас ще си спомнят социалистическата организация на лозята, където на семействата се раздаваха парцели за обработка; хората даже си слагаха фургончета или малки къщурки. Сега това е нова мода по Европата, викат му „градско земеделие“. В Швеция било въведено още в края на 19 век, с благородната цел работниците от града да могат хем да си произвеждат храна, хем да дишат по-чист въздух от време на време. И тук не липсвали къщурки.
В средата на 20 век пък изникнала модата на ваканционните бунгала. Първите такива в района на Вестерос били построени от една местна фирма, която закупила земя на брега на близко езеро, с идеята да осигурява ведомствени почивки за работниците. Винаги съм подозирала, че северните страни в Европа са открили социализма откъм другия му край. Като гледате бунгалата отвън, никога няма да предположите, че вътре са натъпкани 4 легла (две двуетажни), маса с 4 стола и дори малък гардероб за багаж.
Искам да завърша днешната разходка с гвоздея на музея „Валби“ – господарската къща. Споменах вече за значението на минната индустрия за цяла Швеция; та къщата е принадлежала на минен собственик от края на 17 век. И тя е цялата от дърво, но интериорът е съвсем различен. Като се започне от изящните мебели, ръчно рисуваните тапети с международни мотиви и изписаните тавани, та се стигне до детайли като куфарите за шапки и пресите за хербарии. Плюс специална беседка за празнуване на именни дни.
Оставете коментар