Помпей накратко?

Как може да се разкаже за Помпей накратко? Простият отговор е – не може! Това е древен лабиринт от улици, площади, богати и бедни къщи, градини, закусвални, храмове и други обществени сгради. Учените твърдят, че е бил от средно-статистическите градове в Римската империя, но на нас едва ни стигнаха три дни да го обходим. И това като имате предвид, че една част от него все още не е разкопана и експонирана; до някои от обектите няма достъп, а немалък брой къщи се отварят само в определени дни.

Затова избрах да ви покажа някои аспекти по мой вкус. Започваме с Помпейската улица. Както е редно в Римската империя, повечето улици – и особено централните – са строго под прав ъгъл едни спрямо други; за пешеходците има тротоари, а „пътното платно“ е за каруците. Ще забележите, че платното е доста под нивото на тротоара, а това е, защото е служело и за клоака. Поради тази причина пешеходните пътеки представляват високи камъни, поставени на известно разстояние, за да могат все пак да минат каруците.

Улиците водят към внушителните публични пространства на Помпей: централния Форум и по-малките площади, театрите, палестрите (спортни школи) и портиците (пространства, оградени с покрити колонади). Мащабите са сериозни, въпреки твърденията относно обикновеността на града. Наблюдава се и съответната обезпеченост откъм различни храмове. Този например, е на Изида, и отразява навика на римляните да си присвояват от чуждите пантеони каквито божества си харесат. Същото са направили и с Тракийския конник, но това е друга история.

И като споменахме грижата за душата под формата на храмове, редно е да обърнем внимание и на грижата за тялото. В Помпей има голяма Централна баня и няколко по-малки. По имперско време навикът бил да се ходи на обществена баня. Не че богатите не можели да си позволят лични хигиенни съоръжения и някои го правели, но традицията с топли, горещи и студени вани, стаи за почивка и голям басейн за релакс изисквал съответните пространства. А сега, да сте се редили на подобна опашка за баня?

Грижата за тялото без съмнение включва и добро похапване. Земите около Помпей били много плодородни още преди фаталното за града изригване на Везувий през 79та г. сл.н.е. Запечатаните в многото метри застинал вулканичен материал находки карат учените да твърдят, че помпейците се хранели доста добре и дори здравословно. Обилни морски дарове, плодове, ядки, вино от многото лозя по склоновете на вулкана и, разбира се, хляб. Макар и не толкова препечен, колкото го намираме днес.

Пак ще стане дума за богатите. Ако в наши дни ходим на ресторант като имаме пари, а иначе си ядем каквото има вкъщи, в древен Рим било обратното. Само тези, които имали пари, си позволявали да имат у дома кухни и триклиниуми или трапезарии. Всички други се хранели навън, по закусвалните, наречени термополиуми, и винарните, наречени таберни. В Помпей ги има почти на всеки ъгъл. Ще ги познаете по „бар-плотовете“, покрити с парчета мрамор, с вградени в тях глинени съдове, в които храната се пазела топла.

А сега да надникнем и в частната собственост. Изригването е нанесло ужасни поражения, но същевременно е консервирало всичко отдолу. Няма да видите много мебели – те все пак са били предимно дървени и са се овъглили. Тук-таме са останали парчета от големите дървени порти, но те приличат на кални прегради. Камъкът е останал. Колони, архитрави, басейни, стълбища към горните етажи, шадравани, статуи и градинска мебел. Градините, които ще ви предложат сегашните домакини в Помпей, не са точно едновремешните. Но са се постарали.

За моя огромна радост, трагичната консервация на града е запазила много от вътрешните украси. Римляните са обичали да им е украсено отвсякъде, когато са можели да си го позволят. Подовете – с мозайки, стените и таваните – със стенописи. Не всички са шедьоври на изобразителните или приложни изкуства, но всички носят очарованието на преоткрития древен свят. Включително с ярките греещи цветове на почти 2000 години. А някои са и красиви.

Има още толкова много да се разказва за Помпей. Чешмите на кръстовищата, украсени с лица. Обществената пералня. Хлебарниците, комбинирани с мелници. Публичният дом. Некрополите отвъд градските стени. Личните вещи, повечето от които се намират в Археологическия музей на Неапол. Както казах, просто не може накратко. Древните помпейци са били съвсем като нас и животът им е бил също толкова многопластов. Дотам да си пожелават здраве, берекет и късмет, само че по малко по-различен начин от нас. Например така: