Самите амстердамци, като стане дума за музеи, първо се сещат за Музея на Ван Гог и после за Музея Райкс. Или обратно. На български ще го срещнете и като Райкс музеум (Райксмузеум). Да не се заблудите от изписването на холандски – Rijksmuseum. По никакъв начин не се чете като „Рийкс“ или нещо подобно, колкото и да ви сърби езикът. Холандска му работа. Аз лично, като искам да проверя чувството за хумор на някой коренен жител на тази държава, му обяснявам, че дъщеря ми живее в квартал Де Пижп (De Pijp).
Отварям една скоба, за да не ви оставя с погрешно впечатление – смятам холандците за големи симпатяги, а Амстердам е едно от любимите ми места. Но да се върнем на Райкс музеум. Отвсякъде е препоръчително да си закупите билети предварително, и то онлайн. Иначе винаги има опашки, а е и по-скъпо. Персоналът е супер любезен, но както можете да се досетите – в Амстердам слаб сезон няма. И си отделете достатъчно време. Грехота е да препускате из тази съкровищница и да не успеете да й се насладите на спокойствие.
Избрала съм да споделя с вас някои акценти от музея, измежду многото, които ме впечатлиха. В Азиатския павилион има няколко подобни двойки страшни мускуляги. Произхождат от Япония, 15ти век. Изработвали са ги от дърво и обичайно са били боядисвани в ярки цветове. Това са пазители на портите на храмовете. Гледат страшно, за да прогонват злото, а пръчките в ръцете им се очаква да смазват невежеството. Явно съм зла, защото само като ги видя, и ми се отщява да влизам където и да било.
Някъде от същия период, но далеч от Япония произхождат ето тези два портрета. По-скоро са от района на самия Райкс музеум и са важни, защото са от първите известни професионално нарисувани портнети на холандски граждани. Предполага се, че са амстердамският манифактурист Hubert Pietersz и жена му Trijn Jacobsdr. Вие си ги прочетете имената! И двамата били изобразени как „работят“ – съпругът води сметките, а съпругата преде. Класика.
Това пък е макет на пазар в Ява, изработен към средата на 19ти век. Показани са различни типажи, които може да са били характерни, а може да са плод на пожелателното виждане на автора. Европейските дами и господа са се омешали с индонезийци, китайци и индийци. Всички са направени от оцветено тесто, не са боядисвани впоследствие. Пазарните стоки са изработени много детайлно, но на мен най-ми хареса живата музика тип „гамелан“ – барабани, ксилофон, гонгове и цимбали. Можете да си представите звуковото оформление на пазара.
Открай време се впечатлявам от холандския фаянсопис в бяло и синьо, и Райкс музеум не пропусна да даде своя принос по въпроса. За предназначението на част от предметите на горната снимка нямам никаква идея, освен че това в дъното зад цигулката е клетка за птици. Самата цигулка се смята за връх в производството на декоративен фаянс през 16-17 век. На нея не може да се свири, тя е с чисто представителни функции, но това не е попречило на някой си Джон Лудън да я закупи през 1876 г. за рекордните 1500 гулдена.
Дядовците на диапозитивите, или така наречените магически фенери, са били страшен хит през 18ти век. Художниците са изобразявали всичко – от групови сцени до портрети на важни личности; от библейски притчи до класически митове и изображения на бръснар, който подстригва поредния клиент. За съжаление, никаква информация относно технологиите и производството не е запазена до наши дни, останали са единствено самите плаки.
А това, дами и господа, са различни чаши. Открай време, съобщават ни в Райкс музеум, холандците се славели сред чужденците като сериозни пиячи. Обясняват го със замърсената вода, която принуждавала хората да консумират алкохол с дезинфекционни цели, но пък всеки празник се считал за повод за яко пиене, понякога с дни наред. Популярни били игрите по надпиване, за които именно се използвали всякакви видове съдове, някои изненадващи и странни, а други просто красиви. Наздраве!
Оставете коментар