Попаднах в Газиантеп за първи път през пролетта на 2022 г. Казвам „попаднах“, тъй като по ред причини добре планираното ни три-седмично пътешествие из Грузия се превърна в дву-седмично такова из централна Южна Турция. Не ми остана много време за подготовка, така че повечето неща се наложи да ги откриваме в ход, по пътя. Например, че Южна Турция съдържа 5 от 10те най-големи града на Турция с население по над 2 милиона. И Газиантеп е един от тях.
На входа на повечето градове ни посрещаха ето такива скулптурни инсталации, с явното намерение да символизират най-характерното за даденото място. Входната инсталация на Газиантеп обаче ни озадачи, тъй като момата с тавата бяха ясни, обаче стиската неща, които тя държи в лявата си ръка, така и не идентифицирахме. На тръгване направихме допускането, че става въпрос за шам-фъстък, но може и да сме в голяма заблуда.
Шам-фъстъкът се оказа шампион сред местните селскостопански производства, наличен във всякакви размери и форми. Апропо, ако името „шам-фъстък“ ви звучи по турски и се опитате да си го поръчате така в магазина, ще бъдете надарени с празен поглед от страна на продавачите. Можете да пробвате само с „фъстък“ или дори с международното „пистачио“, ще постигнете по-голям успех. Трябва да сте в очакване да ви го сервират буквално навсякъде, включително скрит в баничка, която сте си купили с тайната надежда да се окаже с праз.
Иначе Газиантеп е най-известен с Музея на мозайките, за който казват, че бил най-големият в света. Вътре са събрани мозайки от различни епохи, най-вече от античния град Зеугма, който днес е частично потопен във водите на близкия язовир „Биречек“. Той (музеят, не язовирът) заслужава отделна статия само за себе си, така че тук получавате само пробна извадка. Много от мозайките разказват истории от античните митове и легенди.
Градът си имаше и Археологически музей, Музей на кулинарията, Етнографски музей и дори Музей на играчките. Мой любим стана обаче Хамам-музеят. Човек би предположил, че като едни наследници на Османската империя, ние българите би трябвало да знаем доста за културата на хамамите. Аз поне живеех с това убеждение за себе си, докато не посетих едноименния музей в Газиантеп. И от него получавате само пробен образец, защото силно се изкушавам да ви го представя отделно.
Като че ли назря моментът да обясня заглавието на тази статия. През февруари 2023 г. унищожително земетресение удари целия район на Южна Турция, вземайки хиляди невинни жертви и нанасяйки убийствени поражения върху инфраструктурата. Нито един от градовете, които посетихме през 2022 г. не изглежда вече по начина, по който ние го видяхме. Част от туристическите обекти си останаха по местата, но други са загубени за много години напред, а може би завинаги.
Една такава жертва е крепостта на Газиантеп, едно от първите места, които видяхме във вечерта на пристигането си в града. Хълмът, върху който е била издигната, е с отчасти изкуствен произход, датиращ от преди близо 6000 години. Следват няколко строителни периода – римски, византийски, мамелюкски и османски. Крепостта изиграва особено важна роля в т.нар. „турска война за независимост“ (1919-1923), когато тук се помещава Френска Каликия. Поради тази причина мястото беше превърнато в мемориален музей по времето на нашето посещение.
Земетресението разруши крепостта, както и други сгради в Газиантеп. Аз имам голяма вяра във възстановителните сили на нашите югоизточни съседи, но много неща вече няма да бъдат същите. Надявам се промените да не засегнат любимите ми пазари, за които ви разказвах доста в статията си за Караманмараш. Те са безмерна радост за сетивата и голяма мъка за багажа, който трябва да се вмести в определени параметри в самолета.
Газиантеп е признат за кулинарна столица на Турция дори от ЮНЕСКО. Местната кухня е изключително разнообразна и много богата на вкусове и аромати. Предлага голям избор както за вегетарианци, така и за любители на мръвките. Съвсем различна е от кухнята на Карс, която ви представих неотдавна. Някой ден ще ви запозная по-отблизо с нея, а дотогава ви оставям в компанията на една гладна Маня.
Оставете коментар