Сръчните майсторки от Самсат

Заведоха ме на гости на тези усмихнати и мили жени в напредващата есен, която, както ще забележите от горната снимка, в южната турска провинция Адъяман и по-специално в община Самсат, си е баш като едно лято. Или поне за моя милост, дошла от близо 2000 километра на север. За тях сезонът отдавна беше свършил и на брега на язовир „Ататюрк“ всичко беше затворено. За такива едни високи гости като нас, експертите на голям европейски проект за туризъм, естествено всичко отвори.

Първо ни настаниха на една плаваща платформа, където ни сервираха горе-показаното. Салатките няма да ги пояснявам, тук те си се появяваха естествено по масите преди човек дори да е помислил какво ще поръчва. В купичките наблюдавате местният вариант на таратора, наречен „Мейир“, тоест студена лятна супа от кисело мляко, но вместо краставици вътре слагат булгур или пшеница на зърна. А специалното ястие беше пържена рибка от язовира.

Оттам ни преместиха на друга тераса и там получихме ето тази хубавина. Тук му викат „менемен“, но можете да се досетите как му викаме ние, като ви кажа, че представлява пържени чушки с домати и яйца. Жив миш-маш. Понякога му слагат и сирене, обаче вариантът в Самсат беше с … риба! И беше невероятно и неописуемо вкусен. Тъкмо му се нахвърлих и колегите рекоха, чакай, задръж, тепърва ще ходим на обяд. (!?!)

Докато ни готвеха все пак обяда, се оказа, че за нас е отворило специално и круизното корабче по „Ататюрк“. Можете да ми повярвате, че никога не съм се чувствала толкова В.И.П. Направихме голяма обиколка из яркосините води, включително до мястото, където някога се е намирала столицата на древното царство Комагене, запазената марка на този район. Разходката беше много приятна – слънцето печеше, топлият вятър ни галеше по лицата, а аз се притеснявах къде ще го слагам този обяд.

Оказа се, че с право съм се притеснявала. Вижте, много ви моля, какъв номер ни погодиха нашите домакини. И като споменах домакините, май пропуснах да ви ги представя като се нахвърлих на манджата. Това са дамите от Женския кооператив на Самсат и са си направили чуден център на брега на язовира, долу има сувенирен магазин, а горе – кухня с тераса. Именно на тази тераса ме споходи така нареченото NDA (Near-Death Experience), което на български ще рече „Преживяване, близо до смъртта“.

Като се смъкнахме от корабчето, дамите още свещенодействаха в кухнята. Знаковото за района чий-кюфте по традиция се меси само от мъже, защото си е доста бъхтане. Тук, както се вижда, го месеха жените. Ако не знаете какво е чий-кюфтето, то е сурова паста от смлян булгур, доматено-пиперково пюре, зелени подправки и много лют червен пипер. Отнема известно привикване, но трябва да му дадете шанс. Ще го срещнете в разни форми, като обичайната е ето тази:

Освен чий-кюфтето, ни бяха приготвили и ичли-кюфтета. И те са традиционни за целия район, не само за Самсат. Представляват топки от кайма с булгур, опържени в дебела вкусна панировка. Опитвала съм и без-глутенов вариант, паниран в царевично брашно. Броят ги за предястие, но ви уверявам, че три ичли-та и сте сдали багажа. Формата им е много типична.

Няма да прекалявам, само още две неща. Едното са питките „таплама“, които по традиция са се правели само в месеца Рамазан, може би защото са издържливи. По-скоро приличат на солени сухи бисквити, кръгли и плоски, с много кимион. Днес могат да се намерят по всяко време в хлебарниците и като са пресни, са пръхкави, но и като престоят никак не са лоши. Нашите мили домакини ни ги бяха омесили същата сутрин.

Последното ястие, което искам да споделя за момента, си беше вече съвсем Самсат-ско. Чеснов пилешки пилаф, който може да се приготвя и с ориз, и с булгур, а понякога и с двете. Можете да се досетите как ухаеше. Десертите дори няма да ги отпочвам, защото ще ме намразите. Имам доживотна покана да отида пак на гости на чудесните дами от Самсат, и да заведа и приятели. Ако сте добри момичета и момчета, може да заведа и вас.