Името Адъяман надали ви звучи познато, освен ако сте ровили по картата на централна южна Турция, отбелязали сте си къде се намира обектът на ЮНЕСКО и дом на древни богове връх Немрут, и по някаква прищявка сте решили да проверите кой е най-големият град наблизо. Това е именно Адъяман, центърът на провинцията, с население към 400 000 души, демек мъниче в сравнение с близките Адана, Газиантеп, Шанлъурфа с по над 2 милиона и дори Диарбекир, който ги гони по петите.
Градът е известен именно с Немрут, за който ви разказах, и донякъде с древния град и некропол Перре (с второ име, ако щете вярвайте, Пирин), за който ще ви разкажа тепърва. Повечето посетители само минават през него на път към върха на планината, и никога не влизат в центъра. Даже статията за града в Уикипедия е мъниче. Което натъжава жителите на града дотам, че да си организират голям проект за туризъм и да поканят вашия скромен разказвач, а именно мен, Маня, за още по-скромен туристически експерт. Така че сега, щете-не щете, ще ви покажа какво бихте видяли, ако влезете до центъра на Адъяман.
Ще видите, разбира се, покритите пазари. Всеки по-голям град тук има минимум по два. Понякога промишлените стоки са разделени от храните, понякога – не. Важни за района на Адъяман са бадемите – твърдят, че той е най-големият производител в Турция. Но също и сиренето (тип Халуми), черниците, гроздето и още сума ти дарове на растителното и животинско царство, като имате предвид, че тук основният поминък е селското стопанство. Ако се чудите какви са тия нанизи на горната снимка, тук пълнените чушки, тиквички и патладжани се правят със сушени зеленчуци.
Докато сме на тема храна, героят на местната кухня е така нареченото чиг-кюфте, което се прави от булгур с доматена и пиперкова паста и още не съм го опитала. Но разбира се, любителите на кълцания (Адана) кебап или печения на шиш дроб (джигер-кебап) могат да си угодят на много места из града. Плодовете и зеленчуците са в изобилие, ще страдат единствено почитателите на пържени картофки, защото картофът категорично не е част от местната кухня и ще го намерите само в Мола като придружител на бургери за масова употреба.
Ако решите да влезете към центъра на Адъяман, не го правете посред лято и следобед. Ако градинката на малкия археологически музей на горната снимка ви изглежда пре-осветена, това е, защото тя Е пре-осветена. Температурата, която няма как да ви покажа, е 49 градуса по Целзий! Съветвам ви да претичате и да се скриете в музея, където има сянка и климатик. Пък има и други любопитни нещица, които можете да си намерите, като във всеки музей. Ето например, едни древни фалшификати на изкуството. Като попитах къде са оригиналите, ме погледнаха особено и ми отговориха: Ама нали това ви казваме, никога не е имало оригинали!
В съседство с музея се намира новият посетителски център за района, изграден по същия проект, който имА честта да ме покани за експерт. Ще го откриваме официално през септември, но отсега мога да препоръчам стаята за увеличена реалност, където в светлина и звук ще ви разкажат историята на древното царство Комагене. То е марката на региона, а Немрут е най-великото му постижение. Това ви е шансът да разберете как са изглеждали статуите от върха на планината, преди да им паднат главите.
По-нататъшната разходка из центъра ще ви доведе до историческия Туз-хан, който и днес функционира като хотел. Стаите са мънички, тъй като са правени преди доста време, но ако сте за кратко в града, можете да си доставите удоволствието да се почувствате като отдавнашни пътешественици. Пък и да присъствате на някоя от традиционните вечери Харфане със специална музика и може би малко танци.
От мен очаквайте продължение, но междувременно обещах да споделя и как се стига до Адъяман. Има редовни полети от Истанбул, така че по-скоро въпросът е как се стига дотам. Е, сигурна съм, че повечето от вас са ползвали автобусните или самолетните линии, а може би и са шофирали до Босфора. Аз, от друга страна, реших да пробвам наследника на Ориент-експреса. Ммм, какво да ви кажа. Влакът има климатик, чаршафите са чисти и пакетирани, а в тоалетната има сапун. В същото време прозорците не се отварят, чаршафите в пакета са влажни, а подът на тоалетната е… И се подгответе за 4-часово закъснение, с което вероятно ще си изпуснете полета за Адъяман.
Много интересно, много хубави снимки, много „апетитни“ някои от тях. Много се радвам, че са те оценили като експерт. В Турция има много какво да се види, както ни показваш напоследък. Приятен престой, да ти бъде интересно и полезно. С нетърпение чакам следващите разкази, книги и каквото друго сътвориш…! Поздрави!
Благодаря, Дими! Обичайно човек като пътува, времето все не му стига. Сега смятам да се пробвам да задълбая и да стигна до по-тайни кътчета, както с теб правихме едно време в Гранада. Ще споделям, поздрави и на теб!
Сигърна съм, че ще бъдеш много полезна и незабравима за хората с които ще работиш. Желая успех и да се завърнеш жива, здрава и още по-вдъхновена !
Благодаря, Майче! Ще разказвам още!
Давай за тоя Пирин, че ми стана интересно. Прочее, там – малко на запад (района на Караман, Мерсин и Адана), е имало една много силна българска държава, която е съществувала векове, преди да бъде завладяна от османците. И днес една част от Тавърския масив си се нарича Булгар даа или Болкар дааларъ, т.е. Български планини. Има писано доста за тия българи.
Името Пирин е известно времето на траките. Има го като лично такова и при старите българи, регистрирано в Х век. Шлемовете / шапките на тия глави от Немрут са досущ като на траките. Сравни ги с образците от Плетена и Сатовча, примерно, и ще се убедиш.
Поздрави!
Благодаря, Ники! Ще проуча по-обстойно въпроса. И ще пиша, обещавам! Поздрави и на теб!