Връзката между Афродита и Пафос

Първата няма нужда да ви я представям – древногръцка красота, изящество, любов и тъй нататък. Пафос пък е град в Кипър, най-югозападната точка на острова. С население не повече от 40000 души, но толкова лежерно разпънат по околните хълмове, че от крайните квартали до центъра отнема 20 минути с кола (и 35 Евро, ако колата е такси!). Носи името на друго митично лице, наследник на Пигмалион, който изваял толкова красива фигура на Афродита, че се влюбил в нея. Вече започвате да виждате връзката, предполагам.

Ще започнем своето кратко пътешествие там, където според историците е започнало всичко. В Палеопафос (Старият Пафос, днес село Куклия), на 20ина километра от Новия. Векове преди новата ера това е бил пан-елинистичния център на култа към Афродита. Това че рече, че когато някой древен елин е имал желание да отдаде своята почит на богинята на правилното място, Кипър е бил дестинацията, за която да си купи билет. За съжаление днес от великия култов център не е останало почти нищо, повечето е скътано в средновековното имение на Лусиньон-ите.

Името вероятно ви е познато най-малкото от филма „Небесно царство“, където един такъв Лусиньон стана причината Йерусалим да бъде отнет от кръстоносците. Аз обаче нямах представа, че целият остров Кипър е бил в тяхно владение за почти четири века, от началото на 12ти до края на 15ти. Няма голяма връзка с Афродита, освен че имението им в Куклия е спретнато точно в култовия център на богинята и днес там се намира археологическият музей. Вътре можете да намерите повече интересни неща, отколкото отвън. Включително странен саркофаг с украса от брадати голи мъже и техните кози.

Време е да се спуснем надолу към морето и Неа Пафос. В края на 4ти век пр.н.е. последният цар на Палеопафос решил да го премести на по-удобно място и сложил началото на съвременния град. Пластовете история са навсякъде из него, надничат от градинките, обрамчват улиците, отварят се току под краката ти с „Катакомбите на Соломон“. Една част край морето е оградена и уредена като обекта за посещение „Неа Пафос“, с работно време, билетче и всичко останало. Непременно трябва да й хвърлим едно око.

В обекта са разкопани няколко комплекса, носещи имена като „Къщата на Дионисий“, „Къщата на Тезей“ и т.н. – по имената на богове и герои, изобразени във вътрешната украса. Експонираните исторически пластове принадлежат вече към римската епоха, 4ти-5ти век сл.н.е. Можете да се порадвате на геометрически правилното римско градоустройство, системите за доставка и отвеждане на вода, подовото отопление, баните, латрините и всичко както му е ред. Разбира се, най-голяма радост вероятно ще ви доставят запазените мозайки.

Някои харесват повече мозайките със сцени от митологията, с човешки и животински фигури. Аз лично много харесвам геометрическите мозайки, които смятам, че изискват не по-малко усърдие и майсторство. В комплекса има достатъчно и от двата вида. На неговата територия се пада и Фарът на Пафос, една от местните забележителности, построен от британците по време на краткото „стопанисване“ на острова от тяхна страна, след разпадането на Османската империя. Тук ще намерите и средновековната Крепост на четиридесетте колони, която аз предпочетох пред Фара.

На север от Неа Пафос по брега на морето ще намерите и нейния некропол. Обозначен е като отделен обект за посещение, носещ името „Гробниците на царете“. Доколкото е известно на учените, вътре няма погребан нито един цар. Името е дадено заради монументалността на конструкциите. Само малка част от гробниците са в почти цялостен вид, повечето са жестоко засегнати от вековете и соления морски вятър. Някои са простички, само едно помещение с гробни ниши, други имат сложна вътрешна архитектура и дори наподобяват къщите от римската епоха, с вътрешен двор, перистил и украси.

За финал ще се върнем още по-назад във времето. Към самия мит за раждането на Афродита от морската пяна. Древните елини са били единодушни, че това се е случило тук, на Кипър, а съвременните къпърци са единодушни, че това е станало при Скалата на Афродита недалеч от Палеопафос. Мястото е един от най-безспорните селфи-спотове на острова, поради което правенето на идеалното селфи, лишено от други натрапници, е леко предизвикателно. Но казват, където има желание, има и начин.