На музей в Ловеч

Ловеч е един от петте български града, в които има квартал „Вароша“. Варош-ите обичайно са средища на стара архитектура, историческа памет и музеи. Често – и на добър обяд, но ние днес не сме дошли за това. Днес сме на гости на Регионалния исторически музей в Ловеч. Отбиваме се първо в Етнографския комплекс, който няма как да пропуснете. Освен, че е оборудван с табелка, според мен съдържа най-впечатляващата къща наоколо. Отпред изглежда сякаш е на три етажа, но това е от хитрото използване на естествения склон. „Първият“ етаж всъщност е избата.

В комплекса са включени две съседни къщи, които ще ви покажат любопитни особености на местния възрожденски бит. Някои може вече да са ви познати, като огнището с ниската софра и малки трикраки столчета, където цялата фамилия се е събирала на вкусно похапване. Гостната стая с, напротив, висока маса и модерни столове. Спалнята с огромен дървен подиум, служил за легло на същата тази фамилия. Ние, съвременните хора, може би ще се зачудим как всички са спали заедно на този миндер, особено ако обърнем внимание на бебешкото кошче до него. Знаем какви са навиците на бебетата през нощта.

Можете да се зачудите и как точно е ставало снабдяването с бебета при това общо фамилно спане. Уредниците от регионалния музей в Ловеч веднага ще ви отговорят. Къщата има оборотна „младоженска“ стая. Със специален метален креват и други глезотии, вероятно предназначени да създават романтична обстановка. Красиви ракли и кърпи, гиздави чехли за булката. Когато поредният син в семейството се сдобиел с такава булка, двойката получавала „младоженската“ стая, докато изпълни дълга си към фамилията. После трябвало да се смества на общия миндер.

В Етнографския комплекс ще видите също и характерната „женска“ стая, която всъщност е била работилницата на къщата. Винаги ми е било любопитно, че според етнографите мъжете са имали занаят, а жените – домашно женско занятие. В същото време една черга, китеник, везана кърпа или цяла носия не отстъпва нито по красота, нито по трудност и майсторлък на писаната стомна или резбованата дървена ракла. Доказателствата са навсякъде из къщите – от чергите по пода през ленените чаршафи и пердетата с дантели до плетените на една кука покривчици за шкафове.

Време е да обърнем внимание и на другите обекти на Регионалния исторически музей в Ловеч. Следващият се намира съвсем наблизо. Това е музеят „Васил Левски“. Заема съвсем различна сграда в стил „соц“ от средата на 20ти век, която въпреки всичко и някак странно се вписва в духа на възрожденския квартал. В експозицията ще намерите много снимки и документи, свързани както с дейността на Апостола, така и със спецификата на историческата епоха и национално-освободителните борби като цяло.

Точно над музея „Васил Левски“ се намира църквата на квартал „Вароша“, която не е част от Регионалния музей в Ловеч, но съветвам да се отбиете и до нея, ако имате време. Оттам започват стълбите към върха на хълма, където ще ви посрещне самият Апостол на свободата в цял ръст. Паметникът е любимо място за снимки на всички посетители. Ще ви посрещне и Ловешката крепост, наричана още „Хисарлъка“, както и страхотни гледки към града долу и околностите му.

Крепостта датира от Първото българско царство, макар че има следи от по-ранно обитаване. Експертите твърдят, че именно тук е сключено примирието между братята Асеневци и Византийския император при създаването на Втората българска държава. Като при повечето обекти, изградени от светъл камък и разположени на върха на някой хълм, препоръчителното време за посещение не е в най-горещите часове на деня през лятото. Трябва да си оставите време за спокойна обиколка на крепостта, да надникнете из останките на жилищните комплекси и църквите, и да се насладите на всяка гледка.

Ако наистина разполагате с време, не пропускайте и музейната сбирка „Атанас и Васил Атанасови“ – последният обект на Регионалния исторически музей в Ловеч. Ще ви предложат любопитни образци на минерали, колекция стари радио-апарати и археологически находки от района. А след това на всяка цена изминете 20те километра до село Къкрина и последният музеен обект – Къкринското ханче, трагично свързано със съдбата на един от най-обичаните народни герои.

Сградата е била изоставена дълги години, преди да бъде възстановена с музейни цели. Единственият истински свидетел на събитията от 1872 г. днес е старият бряст. Но въпреки, че сградата не е оригиналната, атмосферата още е там. Вижте възстановения тезгях на хана, днес бихме го нарекли „барът“. Влезте в стаята, където са сервирали вечеря на нощуващите, преди да ги настанят на дървените нарове. Обърнете внимание на мястото, където е спал Апостолът в последната си нощ като свободен човек. Потопете се в историята.