Четири любими дестинации с Д в България

Любимите места на един пътешественик трудно се поддават на класифициране. Моите Азбучни дестинации са само една закачка, без реални претенции за абсолютност или изчерпателност. От време на време ме обзема вдъхновение и решавам да си забъркам поредния коктейл. Днес дойде редът на любимите дестинации с Д в България, като специално отбелязвам, че не включвам Дряново, защото вече съм писала за него. А от Деветашката пещера са ми изчезнали снимките. За сметка на това се озовах във възможност да започна с родния си град.

1. Добрич

Напуснах родното място след гимназия и не съм се връщала твърде оттогава. През годините градът се променяше, къде по-бавно, къде по-бързо, но никога не съм го свързвала с туризъм. Още навремето той се разглеждаше по-скоро като придатък на великия курорт Албена, особено когато вали дъжд, и в краен случай място за пазаруване на варненци. Но не си мислете, че няма какво да видите тук. В етнографския комплекс „Старият Добрич“ още правят най-вкусните гевреци и боза, занаятчии демонстрират майсторството си, а отскоро се провежда и фермерски пазар. Тук е Регионалният исторически музей, откъдето ще ви упътят към другите музейни обекти. А разходката в обновения градски парк е просто задължителна.

2. Демир Баба Теке

Докато сме още в Североизточна България, да надзърнем и в района на Историко-археологическия резерват „Сборяново„, който се намира между селата Свещари и – ако щете вярвайте – Малък Поровец. В съседство със свещен извор ще намерите ритуален комплекс (теке), с централна гробница (тюрбе). Посветени са на Демир баба, светец от 16ти век, който още е силно почитан от местните хора. Мястото е много спокойно и приятно, само околностите могат малко да ви изненадат, ако за първи път виждате храсти и дървета, накичени с дрехи от всякакъв вид и размер. Над комплекса има чудесни поляни за пикник, от които се разкрива впечатляваща гледка към каньона на реката с оригиналното име Текето.

3. Дамасцена

Третата от любимите дестинации с Д в България е някъде къмто средата. На страната имам предвид. По-точно край село Скобелево, до което можете да стигнете откъм Казанлък. Или Павел баня. Или прохода Шипка. Представлява частен комплекс, в чието сърце се крие розоварна. Заобиколена от розови градини, водни огледала и така наречения „Тракийски културен център“. Честно да си призная, там най-много ми хареса розовият амфитеатър. В смисъл, не боядисан в розов цвят, ами изграден на етажи от пейки с лехи с рози между тях. Етнографската част също си я бива, но не пропускайте да опитате фрапето с рози в ресторанта.

4. Добърско

Е няма как да не включа нещо от втория ми роден край, в който вече съм живяла повече, отколкото в първия. Добърско беше първото място, където започнахме да копаем нивата на селския туризъм, да развиваме гражданско общество на село и ей такива работи. Първият организиран от мен туристически празник. Първите тематични маршрути в Рила – за глухаря и рилската иглика. Първият ми посетителски център. Вие можете да отидете да разгледате уникалната църква от 16ти век – „Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ или водопада Щрокалото, или пещта за строителна римска керамика, която се отвори в корените на едно дърво, което падна при буря. Аз ще ходя да си гледам спомените.