На музей във Враца

Както се полага на един областен град, музеите са повече от един. Започваме нашата откривателска мисия с Централната сграда на РИМ – Регионалния исторически музей във Враца. Къде ще намерите въпросната Централна сграда? Ами в центъра на града, къде другаде! Просторен, открит и бял център с фонтани, с паметник на Христо Ботев и фантастичен фон, осигурен от Врачанския балкан, сякаш специално подреден като декор за филм. Част от специалния декор, ще си помислите, е и Куртпашовата средновековна кула, която РИМ – Враца сякаш се е изхитрил нарочно да си сложи пред входа за привличане на вниманието. Вижте горната снимка, ако не вярвате.

Вътре в музея пък вниманието се привлича най-вече от Рогозенското съкровище, на което е отделена цяла една зала. Уникално, прекрасно, спиращо дъха и омайващо въображението – каквито и епитети да употребите, няма да сте в грешка. Не съм сложила снимки от него, призовавам да отидете и да видите сами. Вместо това предлагам снимки от другата зала с „Тракийски съкровища“, които са много по-скромни (съкровищата, не снимките), но не бива да бъдат пропускани. Ето съкровището от Мизия от 4ти век пр.н.е. на горната снимка, или съкровището от Могиланската могила, и то от същия период:

Ако се чудите какво всъщност представлява сребърно-златната статуйка вляво на снимката, да ви кажа, че изобщо не е статуйка, ами тракийски наколенник. Представяте ли си да влезете в бой и коленете на противника да ви гледат по този начин?! Истината е, че напоследък водя виртуални турове из България за международни платформи и хората отвъд океаните – ама какво говоря, даже още на Острова, който се води Западна Европа, не са и чували за тази цивилизация. Приисква ми се да им пратя този наколенник да ги погледа малко. Но да се върнем в Регионалния музей във Враца. И малко назад във времето.

Как са ви стандартите за женска красота? Някакви си 6-7 хилядолетия назад в миналото май са мислили другояче. Някои експерти твърдят, че женските фигурки, от които се намират доста из праисторическите обекти, са преувеличени с оглед на ритуалното им предназначение. Богинята-майка, мерак за плодородие и такива неща. Други обаче са убедени, че древните скулптори трябва да са работили по модел. За съжаление селфитата от този период са загубени и вероятно никога няма да разберем. Аз не се оплаквам. Чувствам се адски добре в компанията на посестримите с форми, които днес са излезли от мода.

Ето една реално живяла посестрима, макар и преди близо 8 хиляди години. Тази е специална, защото си има име. Археолозите са я кръстили Тодорка, когато са я намерили при разкопките на неолитното селище при днешното село Оходен в община Враца. После пък са кръстили на нея цял Фестивал за древни култури. Фестивалът „Слънцето на Тодорка“ се провежда вече, ако не греша, шест пъти при неолитния обект и категорично си струва да се посети. Ще ви научат да жънете лимец и после да си приготвите брашно и хляб от него, да правите глинени изделия без грънчарско колело, а ако сте фенове, ще ви поканят и да „влезете в обувките“ на археолога, току-виж сте открили нещо.

А ето тази плочка на почтената възраст 5 хиляди години пр.н.е. открих едва при последното си посещение в регионалния музей във Враца. Не разбрах за какво служи, всъщност може и никой да не знае. Но специалистите смятат, че това е най-ранната протописменост в нашия край на света. Или не само в нашия? Можете да попитате лично, като отидете. И докато сте там, непременно помолете да ви отключат специалната зала. Тя е специална и стои заключена, защото в нея се поддържа специален микро-климат. Това е, за да се запазят изложените вътре експонати. А те пък имат нужда да се запазят, защото са… от хартия! Трудно е да повярвате, като ги видите.

И за десерт, вижте и новата зала, наречена „Първа Атомна“. Посветена е – логично – на първата атомна електроцентрала в България, Козлодуйската. Можете да научите много любопитни нещица, на които иначе не бихте обърнали внимание. Разходете се и в останалата част на регионалния исторически музей във Враца. Там ви очаква още удивителна археология, залите на Ботев и на местната история от османския период, лапидариум, може би някоя временна изложба. Ако не ви стигне времето, елате пак.