Един исторически фестивал в Пловдив

Времето е последният уикенд на септември, а мястото – Лаута, един от Пловдивските паркове. Поводът е един исторически фестивал в Пловдив с подходящото име „Пловдив – древен и вечен“. Денят е събота, вторият ден от фестивала. Виновници са ентусиастите от Сдружение за исторически възстановки „Филипопол“, които мечтаят Пловдив, като един от най-старите живи градове, да има подобен облик. Мечтата им е официална от две години, откакто съществува сдружението, а неофициална – от преди това, когато са започнали да обикалят по подобни фестивали. Представям ви Любо, Венци и Красимир, част от организаторите от „Филипопол“, и тяхната сбъдната мечта.

Сред смесения горско-полянен ландшафт на Лаута се бяха разположили шатри, навеси, ограждения с кончета, разнообразен будещ любопитството реквизит и щандове, отрупани с неща. Своеобразни тренировъчни „зали“, където да пробвате стрелба с лък или безразсъдно размахване на камшик. А, и пъстро гъмжило от исторически и съвременни типажи, представляващи разбира се участниците във фестивала и посетителите. Двете групи се бяха поомешали между впрочем, което придаваше допълнително очарование на сбирката.

Пътувайки от Благоевград, ние пристигнахме в разгара на този исторически фестивал в Пловдив и като едни истински българи, първо проверихме сергиите, да не би да пропуснем нещо. Имаше красиви бижута, включително реплики на оригинални старинни находки. Имаше глинени бокали, вероятно подобни на тези, в които старите българи са си пиели виното. Имаше майстори, които демонстрираха своето изкуство направо пред публиката. Имаше и свещи в традиционни и осъвременени форми, някои от които не бихте сложили в детската стая.

Имаше също така и щанд, на който не успяхме да се преборим за дегустация на необичайната гозба от леща, нахут, сирене и странна за нашите разбирания комбинация от 14 вида подправки, сред които канела и кардамон. Затова пък ни разказаха за византийски императори, страдали от глутенова непоносимост, на които естествено не подхождало да им готвят безглутенов хляб по ония времена, когато белият такъв е бил символ на висок обществен статус. За сметка на това ползвали микс от подправки, който успявал да направи хляба поносим.

Сред целия този декор течеше плътна програма от възстановки и демонстрации. С пристигането уцелихме пазара на роби в Римската империя. Предложиха ни да си купим Йорданис, който бил „философ“, демек учен, за 25 денария или Бел, която разбирала от билки и отвари, за 12 денария. Все пак ученото си е учено. Тира, гладиатрикса, или жена-гладиатор, вървеше само малко по-евтино от учения, за 20 денария, докато горкият Мутус Барберикус, ковач, минаваше само за 3. На мен лично най-ми се понрави Какафоникус, музикантът, пък и струваше само 7 денария, обаче не можах да измисля какво всъщност да го правя ако си го купя.

На малките посетители на този исторически фестивал в Пловдив по мои наблюдения най-много се харесаха демонстрациите на различни бойни умения и техники, включително гладиаторските битки. Трябва да се признае, че ентусиазмът и мотивацията на участниците бяха достойни за уважение и дори известна завист. Външният вид беше изпипан с изключителна сериозност и не видяхме никъде да проблесва издайнически часовник. А хъсът, с който се хвърляха да се докажат на арената, предизвикваше заслужени овации от публиката.

В един следобеден момент стана ясно и предназначението на заграждението с кончета. Казвам „кончета“ чисто умилително, животните бяха много красиви, много яки, добре гледани и добре тренирани. Още по-добре тренирани бяха ездачите, които ни показаха различни техники за стрелба с лък от кон по неподвижна мишена, по подвижна мишена, избягване на попадение от вражи лък и прочее. Със и без помощ от добре тренираното бойно куче. С две думи, и животните, и хората си разбираха от работата.

Денят завърши с възстановка на сватбата на Деспот Алексий Слав, в която се включиха почти всички участници във фестивала от епохата на Средновековието. Имаше посрещане и преобличане на булката. Имаше шествие от представители на съседни нации и държави, дошли да поздравят младоженците. Имаше музикална програма, без която явно не е минавала нито една сватба в човешката история. Имаше дори рицарски турнир в чест на Деспота, който слава богу завърши безкръвно. Като цяло, един чудесен исторически фестивал в Пловдив!