Подозирам, че няма българин, който да не изпитва специални чувства към символа на нашето малко ъгълче от света – планината, чието име носи целият Балкански полуостров. А също към нейното историческо значение и усещането за българския дух, който витае из старите къщи, писаните църкви, зелените дворове и стръмните улички. Множество китни селца и градчета, скътани в прегръдките на тази чудна планина, очакват да ни посрещнат с уют, да изпълнят сетивата ни с радост, а понякога и да ни вземат акъла с нещо напълно неочаквано, точно когато сме сигурни, че вече всичко сме видели. И така, какво да видим в Дряново, китен балкански град и общински център, разположен на пътя Габрово – Велико Търново.

Дряново е родното място на Колю Фичето

Само ще спомена най-известния туристически обект в района – Дряновският манастир с пещерата Бачо Киро. Вместо тях ще обърнем повече внимание на самия град. Една от основните му заслуги е, че е успял в самото начало на 19 век да дари на нацията един от нейните гении – Майстор (Уста) Колю Фичето. Невероятен архитект и строител, чиито произведения ни удивяват и радват из цялата страна. Съвсем естествено, в центъра ни посреща статуя на майстора, точно до входа на музея „Колю Фичето“, посветен на живота и наследството му. От другата страна виждаме една от трите възрожденски църкви на Дряново – „Света Троица“, която откъм улицата може да се сбърка с обикновена къща.

Църквата Света Троица в Дряново

Отсреща през площада пък стои една напълно необикновена къща с изцяло дървена фасада. Това е Лафчиевата къща, наричана още „къщата без пироните“, тъй като се твърди, че в конструкцията й не е използван дори един гвоздей. Вътре можем да видим как са живели хората в епохата на Възраждането, какво са обличали, с какви накити са се кичили, в какви паници са хапвали и тъй нататък. Защо на коланчето на невестите отзад са закачали шарени ширити и какво представлява „сокаят“ в женската носия. А уредниците твърдят, че досега не са имали нито един посетител, който да не е пожелал да се снима на мъничките трикраки столчета край ниската софра!

Какво да видим в Дряново: Лафчиева къща

Централната улица , тръгваща от площада, ни отвежда до две от „произведенията“ на Колю Фичето. Първото е практически скрито зад фасадите на къщите по улицата; към него води покрито стълбище, входът за което може лесно да се пропусне. Става въпрос за църквата „Свети Никола“ от 1851 г. След като уцелим прохода и изкачим стълбите, се озоваваме в яркозелен двор с чешма и малко гробище с интересни паметни плочи. А пред нас се изправя сградата на църквата, която е в много добро състояние благодарение на няколкото реновирания през годините.

Църквата на Колю Фичето в Дряново

За мен лично по-интересното е вътре в църквата. Из всички сайтове наблягат на извитите и  изписани балкони на емпорията в задната част на храма, както и на иконите в иконостаса, някои от които са дело на небезизвестния майстор Станислав Доспевски. Всичко това Е впечатляващо и особено изписаните балкони, както се вижда на най-горната снимка. Обаче аз се впечатлих най-вече от горния ред стенописи по страничните кораби на църквата. Пише, че стенописите са от 1926 г.; не пише чии са. Според мен даже са от поне двама различни автори, като горният ред изглежда сякаш е взет от книга с руски народни приказки. Ето вижте:

Стенописи в Църквата "Свети Никола", Дряново

За финал ще ви отведа до Икономовата къща, другата сграда на Колю Фичето по главната улица. Не че няма още много какво да видим в Дряново, но нека оставим и нещо, което да откриете сами. Като Гимназията, Часовниковата кула или релефната карта на България, находяща се срещу въпросната кула. Икономовата къща е била обитавана до неотдавна, последно в качеството й на „временен“ дом за семейства, решили да се заселят в Дряново, докато си намерят постоянно жилище. Най-впечатляващото в нея естествено е архитектурата, която откъм задната страна (двора) ми се видя по-хубава, отколкото откъм фасадата.

Икономовата къща, Дряново

Докато сме на тема архитектура, трябва да обърнем специално внимание на мазетата. В тях в момента са изложени стенописи, свалени (всъщност спасени) от стари църкви из региона, като например „Свети Йоан Предтеча и Кръстител“ от село Каломен. Можем да висим надписа, който е бил изписан над входа – стандартен надпис от 18-19 век на църковно-славянски език, че църквата е построена с подкрепата и благословията на Светата Троица. Можем да видим и част от иконите заедно със стенописите. Всички те се вписват чудесно върху старите каменни зидове под дебелите греди на таваните.

Изложба на стенописи в Икономовата къща, Дряново

На горните етажи на Икономовата къща можем да видим орнаментираните дъсчени тавани и почти нищо друго запазено от интериора, което е обяснимо. Днес стаите приютяват изложба на икони от църкви и домове в района на Дряново, включително триптихи, домашни олтари и резбовани странични облегалки от архиерейски тронове. Можем да видим някои доста ценни произведения от 17ти век, като единственото в България изображение на Света Мария Египетска със Свети Зосим. Или огромният свитък „Йерусалимия“, който всеки кандидат-хаджия е трябвало да си донесе от Светите земи, за да докаже поклонничеството си. С две думи, юли може да е време за море, но със сигурност няма да скучаем и в прегръдките на Балкана!

Иконна изложба в Икономовата къща, Дряново

Близо до Дряново има още много интересни местенца. За близкото село Керека можете да прочетете тук.