Говоря за нашия си Североизток, българския, по-натам не съм ходила засега. А изненадата беше подаръкът за рождения ми ден под формата на кратко, но съдържателно пътуване из Шуменските околнини. Отдавна не се бях разхождала из онзи край, нищо, че родното ми място никак не е далеч оттам. И може би не съм ходила през пролетта преди, защото сега всичко ми се видя като чудо невидяно. Едни ми ти зелени гори, едни ми ти шарени градини, един ми ти упойващ въздух! Дали пък всичко не ни се струва по-ярко и по-вълнуващо сега, покрай Ковида?! Неее, не вярвам да е това, България просто си е чудна. Ето например горния поглед към Шумен и Монумента „Създатели на българската държава“ откъм Шуменската крепост. И така, да си поговорим за това какво да видим в Североизточна България.

Какво да видим в Североизточна България - Монумент "Създатели на българската държава", Шумен

Понеже споменахме монумента „Създатели на българската държава“, започвам с него. Всеки, близък до моята възраст (няма да я упоменавам, който трябва ще се сети), със сигурност е бил воден тук под строй като ученик по повод 1300-годишнината на България. Аз обаче помнех предимно, че ни брули един ужасен вятър и че фигурите ми се видяха твърде ръбести. Сега, вятърът на Шуменското плато си е вятър, но зависи от деня. В топъл юнски ден си е съвсем наред. А че фигурите са си ръбести, спор няма, обаче сега някак по-успях да оценя замисъла на автора. Освен това, около монумента се ширят едни прекрасни поляни и гледките към равнината не са за пренебрегване. Впечатлих се колко много хора катереха 1300-тата стъпала от градския център дотук, а някои тичаха и се разхождаха и по автомобилния път, който е бая по-дълъг.

Какво да видим в Североизточна България: Шуменска крепост

На отстрещния „рог“ на платото, срещу Монумента, се намира Шуменската крепост. Тя си била там още от римско време, после в Средновековието, изобщо дълъг и достоен живот, пък аз дори не знаех за нея. Явно организаторите на юбилейните ученически екскурзии навремето не са я счели за толкова важна, колкото Монумента. Вярно, същият шуменско-платовски ветрец си брули и от тая страна. Но мястото е подредено, приятно, хората са ни нарисували на табла как е изглеждала крепостта, когато е била обитавана, а дори има и мъничък музей, в който можете да видите глинени бебешки дрънкалки:

Глинени бебешки дрънкалки в музея на Шуменската крепост

В този ход на мисли – за музеи и за това какво да видим в Североизточна България – можете да дадете един шанс и на Регионалния исторически музей в Шумен. На мен ми се видя като копие на Благоевградския, за сградата говоря, и като Благоевградския се бори да се измъкне от хватката на социалистическото си минало, но вътре има какво да се види. В Съкровищницата не разрешаваха да се снима, трябва да отидете да си я видите на място, понеже има невероятни неща. Извън това аз лично си харесах ето тази шарена паница от Преславската школа:

Рисувана керамика, Преславска средновековна школа

Другите ни спирки бяха двете стари български столици. Започнахме с Плиска в хронологичен ред. Нея я бях посещавала по-скоро, та си я спомнях по-добре. Пак си се впечатлих от мащаба и от идеята на създателите на българската държава да си пляснат столицата в средата на полето. Вече стана дума за североизточния вятър, и вероятно идеята им е била да виждат във всички посоки, но пак ми се вижда необичайно решение да не си намериш барем едно хълмче така, за защита. Пък няма и река нещо да кажеш, разчитало се е на кладенци и водохранилища. Само едно нещо беше ново за мен, и то не беше обяснено какво е:

В старата българска столица Плиска

Държа да отбележа грижата и очевидната любов, с която персоналът се грижеше за мястото и особено за малкия музеен комплекс. Алейки, пейки (на които по Ковид-ному не се разрешаваше човек да се заседява, но все пак), беседки, дръвчета със шарена сянка, храсти между старите грънци, изложени в градината, и купища цветя. Плюс работещи вендинг-автомати за кафе, водичка, сокче и разни там други неща за гризване. Кафето дори беше вкусно! В тихата съботна сутрин беше истинско блаженство да поседнеш на сянка и да изпиеш едно кафе в тази обстановка. Ето, показвам за какво говоря:

Музейното дворче на Старата българска столица Плиска

Музеят съдържаше обичайните музейни неща – малко стари камъни, малко керамика, малко метални пособия и т.н. Преди не бях обръщала внимание на едричките жертвени камъни с различни по вид улеи, издълбани отгоре, предполагам с очевидно предназначение. Мисля, че костюмите на различни длъжностни лица и воини от времето на Първата българска държава бяха нови, но не съм сигурна. От самата стара столица избирам да ви покажа царските бани в Цитаделата (вътрешния град), които като всичко останало са на основи, но с малко въображение можем да си представим какво е било, когато са функционирали.

Какво да видим в Североизточна България: Плиска, Цитаделата

Днешната ни разходка завършва при Голямата базилика на Плиска, до която се стига по Церемониален път от самата столица. Разстоянието не е твърде голямо, дават го километър и половина, но ако е трябвало да се изминава церемониално в жегата или зимата на чудния североизточен вятър, сигурно се е изисквала устойчивост на вярата. Прословутото аязмо със спорната вода е запечатано, но Базиликата си е все така бяла, красива и внушителна, както я помнех. Жалко, че от манастирския комплекс към нея не се вижда почти нищо, но отново можем да разчитаме на въображението си. Към другата стара българска столица ще продължим в следващата публикация.

Голямата базилика на Плиска