Природа в капка красота

Днес стартирам новата си рубрика „Моите приятели“, в която ще представям колеги от туристическия бранш и други пътешественици, творци на красота и автори на интересни мисли за живота, Вселената и всичко останало. Изключително съм щастлива, че първият ми гост е по малко от всичко. Казва се София е природолюбител по душа и ум, а освен това и майстор на авторски бижута. Живее в родния си град Петрич, където прасковите зреят първи, а сладките кестени опадват последни. Един от инициаторите за създаването на най-младия природен парк в България – „Беласица“, един от създателите на ежегодния Фестивал на кестена през октомври и един от хората, неотклонно подкрепящи малките семейни туристически бизнеси в района.

Ако самите вие сте любители на планината, София ще ви разходи по някои от тематичните маршрути на Природния парк или ще ви предизвика да се справите със „задачките-закачки“ в Посетителския му център в село Коларово. Независимо на каква възраст сте – деца или възрастни, обещавам ви, че ще се забавлявате. Имате богат избор измежду „Пеперудите и цветята на Беласица“, „Животът на кестена“, „Тайните на водата“ и други, а защо не и едно „Пътуване в историята“ на този пограничен край, за което обаче ви трябват добри обувки и здрави мускули, тъй като трябва да се изкачите от Подгорските села до самия проход Демир капия към билото.

През последните близо две години, София предлага късчета природа и за тези, които нямат възможност или време да се докоснат лично до нея. Цветя, семена, клонки, брезова кора, дори мъхове са уловени и запечатани в авторски бижута. Имате избор между дискретни цветове и пъстри слънчеви отблясъци, различни форми и размери. Ако не носите бижута, пък дори и да носите, тези са чудесен избор за подарък на приятелка, която гарантирано няма да види своето колие на врата на някой друг. Марката „Българа“ можете да намерите във Фейсбук, а в определени случаи – и на изложения, посветени на природосъобразния начин на живот или малките български производители.

Не зная дали сте запознати с това, че растенията въобще и в частност цветята говорят на специален език. Тоест имат определени значения. Аз лично не знаех, обаче те си имат. Лалето, например, означавало „съвършена любов“, а розата била също израз на любов, но и възхищение към този, на когото се подарява. Коя съм аз да се учудвам можем ли да обичаме някого съвършено, без да му се възхищаваме. Герберът пък бил едновременно флирт и надежда, интересна комбинация. Не открих специално значение за папратта, кояго виждаме в бижутата на горната снимка, но пък се счита за най-добрият приятел на градския човек, защото – цитирам – подобрява много микроклимата на затворените градски пространства.

Още един символ на любовта, този път в съчетание с брака. Дамското сърце е нежно цвете, което на някои езици се нарича разбито сърце, та връзката с брака може би не е съвсем очевидна. Независимо как решите да разчитате цветята, аз смятам, че красотата говори на универсален език. И въпреки че навън пак заваля сняг, пролетта официално е тук и мартениците са вече по дърветата, така че да се снабдим с капка красота от природата не може да е грешка. Аз лично си пробих отново ушите на …найсе години, само за да мога да си закача палави цветчета на тях. Завършвам с рози, с които се надявам да изразя своето възхищение от София.