Известно време след като стартирах „азбучната“ си серия от любими места с буквата „А“ на Балканите установих, че съм пропуснала няколко. После пък ходих на изток към Турция и Обединените арабски емирства, но реших да оставя Йордания за по-късно. Така се озовах с едни такива дестинации, които не мога да обединя по никакъв начин. Обикновено такива работи ги бутаме в папката или чекмеджето „Разни“. Та, ето ви четири разни любими места за пътуване с буквата „А“, ако имате идея за по-добро заглавие, в слух съм.
1. АХИЛИОН, ГЪРЦИЯ
Или така нареченият Дворец на Сиси, разположен в близост до източното крайбрежие на любимия гръцки остров Корфу, малко на юг от главния град Керкира. Под „Сиси“ се разбира пък любимата австрийска императрица, Елизабет Баварска, която построила двореца през 1890 г. По принцип повечето от нас познават Корфу като сцената на неповторимите истории на Джералд Даръл, както и задължителният средиземноморски курорт за всички британци. В едни по-нови времена – и за българи, които са се настроили авантюристично и са посмели да изневерят на задължителните за нас ръкави на Халкидики. Така или иначе, за мен внезапната поява на австрийски дворец беше изненада.
Мястото се опитва да съчетава виенска архитектура и градини с малко псевдо-елинска украса, което е странно съчетание и всеки посетител сам може да прецени доколко се е получило. Факт е, че когато морето не става за къпане, което се оказва често явление на един остров, на Корфу няма чак толкова много за гледане и почти всеки накрая се озовава в Ахилион. Аз бих казала, че е приятно място за разходка и вероятно Сиси искрено му се е наслаждавала.
2. АРЕОПОЛИ, ГЪРЦИЯ
Малко китно градче, сърцето на района Мани на полуостров Пелопонес. Съответно притежава и показва наследството и културата на етническата група Мани, обитаваща крайбрежните планини. Доколкото успях да схвана, Мани са считани за нещо като гръцките шопи – дървени глави с никакво друго мнение освен собственото, прекарващи си времето да защитават въпросното мнение пред съседите. Твърди се, че единственият път, когато са се обединявали, е било по време на османското нашествие.
На снимката горе за съжаление не е самото Ареополи, тъй като се оказа, че нямам нито една свястна снимка от него. Но се вижда характерната каменна архитектура на Мани, където всяка сграда изглежда като крепост, независимо дали е къща, църква или кула. Вписва се чудесно в планинския ландшафт. А краткото видео долу е от залива Дирос под Ареополи в един ветровит, но все пак много красив ден.
3. АЛБА ЮЛИЯ, РУМЪНИЯ
Сравнително неголям град в западната част на страната, горе-долу между по-големите си събратя Тимишоара и Клуж-Напока. Много ми хареса как в тази част на страната, селищата имат по три имена – румънско (съвременното), но също и унгарско, и немско. Ето например, унгарското име на този град е Gyulafehérvár, което вероятно ще се прочете като Гюлафехервар, а немското е Карлсбург. В допълнение, мястото си има и римско име – Апулум, тъй като е било главният град на римската провинция Дакия.
Алба Юлия се посещава главно заради т.нар. Горен град, който е ограден със защитни стени и оформя един вид цитадела. Вътре има музеи, обществени сгради, църкви и дори университет. Просторно, чисто и красиво, въпреки дъждовния ден, в който ние бяхме там. Има и колекция от ето такива метални човешки фигури като на снимката горе, които се появяват изневиделица из целия комплекс. Тук не разбрахме какво иска да каже господинът на дамата, но се отваря широко поле за предположения. В Горния град са събрани находките от римския период на селището. А, и сервират бира в ботушчета, както може да се види пък от снимката в началото на публикацията.
4. АМСТЕРДАМ, ХОЛАНДИЯ
Тази специално дестинация не се нуждае от уточнения относно къде и как. Нито защо, макар че тук са възможни известни вариации. Аз, например, никога не съм се чувствала привлечена от тънката миризмица на марихуана, носеща се из града. Много повече ме привличат каналите с лодките, дърветата и пейките по брега. Но вероятно ще бъда счетена за скучен човек от мнозина други. А, и музеите! Страхотни и напредничави музеи. Този на Ане Франк например често се дава за пример във връзка с модерната интерпретация на културното наследство (моя лична мания).
Та, говорейки за лични предпочитания и пристрастия, за мен Амстердам е също: (а) чудесен зоопарк, като трябва да се има предвид, че живея с трима природолюбители и вече имам условен рефлекс като попадна на някоя столица, първо да търся зоопарка; (б) изключително приятна ботаническа градина – така се получава, като посещавате града с добра приятелка – ботаник; (в) мястото, където за първи път опитах щрупвафли с карамел, това се казва любов от първа хапка; (г) домът на синьо-белия порцелан и шарените дървени чехли, особено симпатични, като са наредени в редички по витрините.
Градът Алба Юлия се намира в областта Трансилвания, наречена така от римляните в ранните векове. По този начин те са означили тази далечна територия в своята провинция Дакия и думата означава „отвъд горите“. Но в края на 8-ми и началото на 9-ти век „отвъд горите“ са присъединени към България от хан Крум. Трасилвания се заменя с българското понятие Семиградско, заради това, че в нея влизат 7 градове, на които също се дават български имена. Един от тези градове е сегашната румънска Алба Юлия, наречена тогава Бълград. Така че добавете в своя разказ и това име
Благодаря за информацията! Тези земи са толкова пълни с история, че винаги има какво още да се научи.