Ако щете вярвайте, но цялото това пространство, което се вижда зад мен на снимката, е практически скрито на две крачки от транспортното “сърце” на Рим – гара “Термини”. Думата “гара” е абсолютно неспособна да опише сложността и многообразието на този транспортен гигант. Тук пристигат и оттук тръгват всички автобуси за двете римски летища – Фиумичино и Чампино; оттук можете да си хванете влак за морето; отгоре е Централната автогара, а отдолу – възел на метрото. Накъдето и да искате да отидете, “Термини” е вашето място. Само заобикалянето от предния до задния вход отнема 7-8 минути. А наоколо има какво ли не. Например цели два от четирите обекта на Националния музей на Рим, за които може да се купи общ билет. Единият е Палацо Масимо але Терме, който е музей на всичко, или поне аз с такова впечатление останах. Има малко изкуство, малко исторически артефакти и много временни гостуващи изложби. Не мога да ви кажа повече, не влязохме в него. Времето в Рим никога не стига. Заложихме на другия Термин-ски обект – баните на Каракала.

Задният вход към Баните на Диоклециан

Каракала е римски император от началото на 3ти век сл.н.е., който властвал само 6 години, но пък успял да ги напълни целите със своята екстравагантност. Въпросните Бани са само един от изразите на тази екстравагантност. Били са толкова грамадни, че са можели да побират до 3000 човека едновременно. И днес, ако не успеете да уцелите входа от първия път, което е много вероятно в условията на римската информационна (не)обезпеченост, ви чака доста обикаляне покрай ето тази метална ограда. Това на снимката НЕ е входът, колкото и да ни се искаше на нас след дългото обикаляне. Обаче пък без никакво предупреждение открихме църквата “Санта Мария на ангелите и мъчениците”. Чудо голямо, викаме си, в Рим накъдето се обърнеш, има църква. Тази обаче е построена от Микеланджело, който общо взето разказал играта на Каракалските бани, като напостроил в тях каквото му хрумне. Включително въпросната църква със странно име (но пък като имаш над 900 църкви, както се твърди за Рим, сигурно по някое време се поизчерпваш откъм идеи за имена).

Църквата "Санта Мария на ангелите и мъчениците", Рим

Цялата тази работа с Микеланджело я разбираме мимоходом, тъй като никъде не се споменава, преди човек да се озове на място. От самите Бани всъщност не е останало много, затова наемането на 3D-очилата, които предлагат на входа, е добра идея. Очилата не са точно очила, защото прожектират върху днешните останки образа на това как са изглеждали помещенията едно време. Баните са си имали, както му е редът, топло, студено и горещо помещение, съблекални и дори библиотека. Имало е и огромен басейн, в който днес отчасти са строежите на Микеланджело. От басейна се вижда ето това –

Остатъците от Големия басейн, т.нар. Нататио в Баните на Диоклециан

Вдясно е по-късният “натрапник”, а вляво е оригиналната крайбасейнова стена. Дупките показват, че е имало облицовка, а в нишите са стояли статуи да радват окото на къпещите се. На излизане скромни табелки съобщават за “Малкия двор на Микеланджело” и “Големия двор на Микеланджело”, без повече обяснения. Решаваме да хвърлим по едно око на тези дворове, така, да си ги “чекнем” в списъка да не би да сме пропуснали нещо. Малкият двор не е съвсем малък, не особено впечатляващ, с изложени скулптури под аркадите и почти няма никакви хора. Ново усещане за Рим, приятно.

Малкият двор на Микеланджело в Националния музей на Рим

Затова пък Големият двор ни взима акъла. Освен че е наистина голям, той е и много красив, или поне за моето око. Под аркадите също са наредени статуи, а в средата е градина с нахвърляни небрежно вътре грамадни камъни от някой древен строеж, капители от колони, каменни глави на бикове и прочее тем подобни. А най-поразителното е, че етажът над аркадите, който опасва целия този Голям двор, е музей, пълен с удивителни неща. За който никой и никъде не предупреждава. И съответно човек няма как да го е включил в разчетите на времето си за деня. Това сигурно само римляните могат да си го позволят; в град, пълен с толкова история и от толкова глобално значение, че за по-непознатата изобщо не си правят труда да я обявяват. Ето как изглежда Големият двор откъм музея –

Големият двор на Микеланджело в Националния музей на Рим

почти напълно укрит от туристопотока. И като си говорим за скрити работи, тук може да се причисли и третият от четирите обекта на Националния музей на Рим (за четвъртия също няма да говоря, и до него не стигнахме) – Крипта Балби. Наименованието категорично не обяснява какво представлява обектът, защото „крипта“ тук не е употребено в смисъл на подземна църковна гробница, а на триетажно странично крило към стар театър (?!). Балби пък е името на някаква поредна фамилия богаташи, които са имали скромно палацо на това място. Обектът днес е на няколко етажа, два от които под земята и не показват нищо, освен че Рим е построен върху Рим. Искам да кажа, няма разбираеми обяснения, въпреки че на горния етаж са подредени две стаи с някакви схеми, рисувани от студенти. Има и експозиция с находки от различните периоди или слоеве, която заема всички горни етажи и за която също не сме предупредени, докато не се озоваваме в нея. Успяваме да схванем, че мястото освен театър, в годините е било работилница за стъкло, склад и какво ли още не, но понеже отново не сме си предвидили време за истинско разглеждане, нищо повече не разбираме.

Крипта Балби от Националния музей на Рим

Иска ми се да мисля, че ще намеря време в идните години да се върна до Рим и да успея да видя всички явно по-маловажни неща, които римляните са скрили от масите. Особено музея в Големия Микеланджелов двор. От пробега из него успях да видя, че са ни показали находки от пред-римските времена на Седемте хълма, дори от цивилизацията на Етруските, за която се знае доста малко. Освен че са били най-близките съседи и приятели на Рим, преди римляните да решат да стават империя и да ги изядат. Имаше и всякакви други забавни неща, някои от които успях да “щракна” на портрет, като например ето тази разфасована метална книжка с магии, явно настолният наръчник на някоя местна врачка. Кой знае колко скрити работи съм пропуснала в Националния музей на Рим. Може пък следващия път…

Древноримска "книжка" с магии

Послепис към статията, няколко часа по-късно: Благодаря на всички бдителни римо-любци, които забелязаха, че баните не са на император Каракала, а на Диоклециан, който властва в края на 3ти век сл.н.е. и също проявява склонност към екстравагантност. Обещавам да покажа истинските бани на Каракала в следващ пост.