Казвам се Симана и съм кръстена на баба ми. Тя е единствената друга Симана, за която съм чувала. От една страна съм свикнала редовно да ми бъркат името, така че реагирам на Симона, Димана, Саманта и дори Сметана. От друга страна обаче, като ми го запишете правилно в телефона, никога няма да се чудите коя ли беше тази госпожа. Родена съм в Толбухин, но завърших английска гимназия в Добрич. След това учих биохимия и микробиология в Софийския университет, взех си дипломата за магистър и реших, че изобщо не искам да се занимавам с това. Започнах една временна работа като сътрудник на британски проект за устойчив туризъм в Благоевград и откарах така вече почти 25 години.
Ксанти, 2007 г. Организирано от мен учебно пътуване в Северна Гърция за заинтересовани от развитието на туризма страни от Югозападна България.
През тези години разучавах тънкостите на устойчивия туризъм по света и у нас. Дълбах из дебрите на маркетинга – традиционен и електронен. Обиколила съм стотици селца и паланки, включително всичките 254 села на Благоевградска област. Провела съм десетки обучения за местни общности из България, да им разясня, че селският туризъм не е доене на кози и никой не пътува дори 200 километра само за да спи в хотел или къща за гости. Може да си спи дома без пари. Човек пътува, за да си създава спомени и работата на всеки, желаещ да се занимава с туризъм, е да създава тези спомени за своите гости. Уви, дълъг за извървяване път е този.
Посетителски център на Природен парк „Рилски манастир“, 2019 г. Обучение за водачи от защитени територии в България
Вярвам, че именно устойчивият туризъм е начинът за опазване на ценното природно и културно наследство, и то чрез методите на т.нар. интерпретация на наследството. Това е нещо като моя лична мания. Инициатор и създател съм на първите интерпретативни природни маршрути и експозиции в Националните паркове „Пирин“ и „Рила“; както и в Природен парк „Беласица“. Автор съм на редица помагала за интерпретация. Провеждам обучения по темата и смятам да продължа да упорствам за нейното широко въвеждане в българския туризъм.
Село Оходен, Врачанско, 2016 г. Реенактори от Варна демонстрират юрта от Второ българско царство.
Не съм спирала да пътувам. В годините на социализЪма – само в България, като изключим един изключително почетен пионерски лагер в Полша, от който най-яркия ми спомен е, че имаха истински парченца плодове в сладоледа, а не само есенция! След това се размножих и пътуването придоби известна специфика, но и още по-голяма радост. Години по-късно със съпруга ми открихме какво е да отидеш с гадже на море, хареса ни и сега продължаваме така.
Ксамил, Албания, 2016 г. Ето така се кара почивка на море.
Считам се за късметлийка, защото обичам това, което работя и работя това, което обичам. Вярвам, че мога да съм ви от полза и като разказвач, и като много велик експерт по устойчив туризъм. Можете да ми пишете на me@manyathetourist.com и да ме последвате в социалните медии, линкове има долу на страницата.
Член съм на:
Още за мен:
Интервю в Радио Благоевград 29.03.2020 г.