Казва се Осийек и се намира в североизточния ъгъл на страната, някак си между Сърбия и Унгария. Въпреки големината си, за повечето посетители на Хърватия е абсолютно непознат, освен като първото име, появяващо се на табелите за Загреб при влизане откъм Белград. Шофирайки от Благоевград, аз предполагах, че като хвана отбивката за Осийек от главната магистрала, ще се озова на тесен селски път, обаче се оказа, че отсечката до този нечуван град си е също магистрала, с кабинки за плащане на пътните такси и всичко там както му е ред. Трябва да се има предвид обаче, че на връщане човек трябва да внимава за настройките на Гугъл мапс на телефончето си. Ако случайно му е дал „най-кратък маршрут“, има да се наслаждава на тесни селски пътища чак до 80-ина километра преди Белград. Така, Осийек. Градът има интересна история и достатъчно за гледане, та да си струва отбивката от основния път за Загреб. Горната снимка е от Музея на Славония, който се намира на китен площад върху стария пъп на града, носещ името Тврджа (ужасно обичам струпването на съгласни в хърватския език) –

Уцелвайки подходящ сезон, на китния площад можах да се насладя на китно дърво гинко в чудесни златни цветове. В Тврджа-та можете да се насладите и на местна кухня и чудесна бира, за мен лично тъмното хърватско пиво Томислав беше истинско откритие. Освен това комплексът е баш на брега на река Драва – голямшка река, по която върви границата между Хърватия и Унгария в голямата си част – така че алеята за разходки ви е в кърпа вързана. За разлика от парковата компонента, този сезон не е най-добрият за речната такава, поради което предлагам нощна снимка на любимия пешеходен мост на Осийек-чани –

Съжалявам, че не мога да предам това със снимка, но нощем край реката се стича мъгла, която пъпли наоколо буквално като жива. Иначе крайречната алея върви успоредно на най-атрактивната улица в града, т.нар. Европска Авения – разбирай Европейски булевард. Атрактивността се обуславя от стройната линейна подредба на огромнейши сецесион-сгради от двете страни, които днес са библиотека, градският съд, седалище на местното радио и телевизия и тем подобни публични институции, обаче в миналото са били частни резиденции на местните величия. Нещо такова –

Една от емблематичните сгради в Осийек е т.нар. Ко-катедрала (хем четох Уикипедия-та, но пак не схванах точно за какво е „ко“-то) на Свети Петър и Павел, чиято кула-камбанария със своите 90 м. била втората по височина в Хърватия след тази на Загребската катедрала. Тя вече е атрактивна и денем, и нощем, макар че за съжаление аз не успях да я видя отвътре; такава ми беше програмата.

Градът пази и по-неприятни спомени, включително от братоубийствената война при разделянето на бивша Югославия, когато фронтовата линия е минавала съвсем наблизо, а много от сецесион-ните сгради все още носят следи от бойните действия. Мазетата под Музея на Славония пък са използвани като затвор в разни етапи от живота на Осийек и стените на килиите разказват не една и две тъжни човешки истории. От декларативен протест против беззаконията (доколкото разбрахме, един слуга е бил затворен тук само защото подстригал опашката на господарския кон твърде ниско) до отбелязване на минаващите дни чрез резки в мазилката или тъгата по семейството чрез малки човешки фигурки, хванати за ръце.

Реших да завърша с нещо по-весело и дълго се колебах дали да адресирам децата (включително порасналите) или само възрастните. За първите имам снимка на коледния трамвай, който обикаля по улиците на града, целият в лампички и с коледна „шапка“ отпред. Обаче пък някак не мога да се сдържа и да не покажа оригиналния защитен механизъм, изобретен от някое от вече споменатите местни сецесионни величия срещу очукване на ръбчетата на оградката му от страна на коли и каруци. Можете да го разбирате както си искате, аз ще го оставя без коментар –