Аз поне не бях. Въпреки че бил голяма работа в древна Гърция. Трябваше да се озова по друга линия в гредчето Елефсина, на ок. 20 км западно от Атина (и държа да подчертая, че до там има градски автобус!), за да науча за тоз Път и прочутите в миналото Елефсински Мистерии. Цялата работа започнала според легендата с това, че Хадес решил да си крадне една мома. Хадес, за непросветените в древногръцката митология, е прецаканият от тримата божествени братя, синове на главния титан Кронос. Зевс се уредил да стане върховен бог, Посейдон прибрал моретата, а за горкия Хадес останало Подземното царство. Историята на Свещения път започва с това, че Хадес решил да отвлече Персефона, дъщеря на собствената му сестра Деметра, богинята на земеделието и плодородието. Гнусничко е да изпитваш мераци към собствената си племенничка, но да си припомним, че става въпрос за древногръцки митове и легенди. Най-отгоре съм сложила снимка на пещерата в Елефсина, където се твърди, че станало въпросното отвличане.

Деметра тръгнала да търси щерка си и, както подобава на един истински древногръцки мит, накрая си я намерила, ама не съвсем, понеже станало така, че част от времето Персефона все пак трябвало да прекарва всяка година при чичко Хадес под земята. Прибирането й при мама Деметра станало повод за прочутите (макар не и за мен до скоро) Елефсински Мистерии. Какво ТОЧНО представлявали тези Мистерии, си е мистерия до ден днешен, понеже наказанието за който и да е посветен, който би се изкушил да разкаже на някого, било смърт. Но със сигурност цялата работа е включвала жертвоприношения към боговете, и то масивни, понеже в горния „олтар“, абе баш пещ, биха могли да се опекат пет Симани без затруднение.

Знаем със сигурност, че Мистериите се провеждали два пъти годишно (Малки Мистерии в началото на лятото и Големи Мистерии през септември) и включвали яко ходене от Акропола в Атина до ето това площадче на горната снимка, което може да се усредни като 20 километра за един ден. Цялата работа стартирала с тържествен пренос на т.нар. „Свещени предмети“ от Елефсина до Атина – никой не знае какви са били тези предмети, понеже хората или са си мълчали, или са им клъцвали гръцмуля. Следвали разни тържества в Атина, целящи според мен най-вече да съберат кандидатите на едно място. На четвъртия ден въпросните кандидати поемали по Свещения път (Акропола – Елефсина), като по трасето спирали на разни междинни светилища да извършват тайни (какви други?!?) ритуали. Нощта след пристигането била Нощ на бдение заради Деметра, която тъгувала, че не може да намери дъщеря си.

На другия ден само кандидатите влизали в мистериозния комплекс, наречен Телестрион, а пък охраната оставала отвън при помпозния портал, наречен Големите пропилеи. Е, какво според вас правела охраната, докато си чакала? Ми играела на Дама и Морски шах, както може да се види от многобройните „игрални дъски“, изрязани направо върху Пропилейните стъпала. В това време кандидатите били заети цял ден с разни мистични ритуали, та чак до вечерта, когато отбелязвали намирането на Персефона от майка й чрез грандиозен купон. Тука вече нямало нищо мистично, било си най-обикновено пиене, танци и тея три работи. Аз от своя страна искам да споделя за финал нещо, което мен винаги много ме впечатлява, а то е добрата поддръжка на градските системи в древността, изразена чрез разни дребни детайли като например ето тази шахта за оттичане на вода. Изглежда много по-добре от съвременните, не мислите ли?