Ако сте в Рим и сте обикаляли с безплатен тур из нощните вилаети, логично е да предприемете същото и на дневна светлина. Разказът ми тук е по мотиви от дневника ми за посещението на Вечния град и по-специално плащането на дан към задължителния списък от места, в които да се сбутаме с другите туристи. Начало, сутрин. Трябва да сме в 09.30 на площад Барберини, съседната метро-спирка на Спаня с Испанските стълби, дето всъщност са френски. На снимката отдолу е площад Барберини с поредния фонтан на Бернини. Липсата на обелиск на площада се обяснява с липсата на важна катедрала, в която да е погребан важен папа.

Водачът ни Рикардо е многословен, но ентусиазиран, така че всъщност се забавляваме. От Барберини се набухваме право в тълпите около фонтана Треви, които доколкото разбрах, се разреждали само в 3 през нощта, и то само понякога. Успяваме все пак да заснемем прочутите статуи, но не и голямата саксия вдясно, за която се твърди, че била поставена от поредния фонтано-строител само за да скрива гледката на досадния и мърморив собственик на магазин от дясната страна на площадчето. Отказваме да хвърляме стотинки във фонтана, когато ни съобщават, че общината на Рим прибирала само оттам към 3000 Евро на ден.

По тесните претъпкани улички се добираме до църквата на Свети Игнацио Лойола, основателят на ордена на йезуитите, който тук е почитан като изключителен светец. По-интересното е вътре в църквата, която е известна с интересните художествени 3D-перспективи на арките и таваните, от псевдо-орнаментирани корнизи на прозорците до цял изкуствен купол, нарисуван върху плосък таван. Папа не-знам-кой-си бил голям пестеливец.

Турът ни продължава през тълпите към Пантеона, сградата с най-големият купол в Рим и едно от архитектурните му чудеса до ден днешен. Говори се, че архитектите на базиликата „Свети Петър“ нарочно са проектирали нейния купол по-малък от този на Пантеона, защото смятали, че човек просто не може да достигне по-голямо съвършенство от вече постигнатото в началото на новата ера. Както много други римски сгради в Рим (имам предвид – от времената на Римската империя), начинът да оцелеят до наши дни е бил набързо да се превърнат в християнски църкви. А пък ако успеят да си издействат и някой и друг папа да бъде погребан вътре, работата им е сигурна.

Пантеонът е почти невъзможен за цялостно заснемане и отвътре, и отвън. С две думи, неуслужливи хора, не знам за какво са мислили, като са го строили, ама не е било за нещастните туристи, разполагащи само с по един айфон. Турът ни завършва на прословутия и не по-малко претъпкан площад Венеция, където ставаме свидетели на ярък пример какво са получавали фамилиите на ренесансовите папи в Рим веднага след издигането на папата (палацо на централен площад); какво са правели непосредствено след това, за да си подобрят гледката (наемали са известен архитект да им изтипоса монументален фонтан насред същия този площад); и какво са правели по-натам, за да си осигурят безсмъртието (вдигали са и монументална църква наблизо, където накрая да си приберат папата).

Оттук нататък Рим предлага безкраен избор от възможности човек да продължи деня си. Може да приседне да пие кафе около площада, да похапне в някое малко ресторантче из околните улички или продължи набега към римските забележителности, като пътьом се набоде на ей този мастодонтен Олтар на победата, който парадоксално не присъства на никакви карти, а мястото е отбелязано само като Паметник на Виктор Емануел (мъничкото човече на кон отпред) или първият крал на обединена Италия. Какво следва оттам нататък, ще разкажа после.