Тази статия за Рим е всъщност спомен. Бях там миналата година в средата на есента, и бих се върнала по всяко време. Тогава не пишех в блог, а си водех дневници на пътуванията за лична употреба. Та ето какво ми напомни моят дневник от пътуването до Рим. Кацаме на летище Чампино в Рим по график в 7.30 местно време, но оттам нататък ни почва италианско-средиземноморската действителност. Близо 15 минути си седим в самолета пред терминала, защото – цитирам капитана – „друг самолет ни е заел мястото“.  Навън решаваме да почакаме автобуса на Атрал за към града, който за разлика от всички останали трябвало да взима не 5-6 евро, ами 1,20 съгласно разни хитри сайтове с полезни съвети как да си живеем по-лесно в Рим. Е, накрая пак даваме 5 Евро, но доста по-късно от колегите си от полета, понеже никакъв Атрал не пристига – а информация на място просто няма. Пристигайки на адреса на квартирката, се сблъскваме и с някои особености на средиземноморската туристическа услуга настаняване, тъй като телефонният номер, на който трябва да звънна като пристигна, не работи, а като го набера, чувам запис на бърза и непреводима италианска реч. Впоследствие се оказва, че това бил телефонът на съпруга на собственичката, който в момента бил на работа в Норвегия и затова си го бил изключил…

След този лиричен увод, е време да вече да въведа и нощния Рим, за който всъщност иде реч. В същия ден на нашето интересно пристигане, в 8 вечерта се зареждаме при т.нар. Испански стълби на площад Спаня (Испания), които всъщност се оказват съвсем френски стълби, свързващи френска църква с италиански площад, обаче озовали се насред папската политика за международно балансиране посредством предоставяне на резиденция на испанския крал на въпросния площад. Това и още много други интересни неща научаваме от нашия водач Арианна, с която предприемаме безплатен нощен тур из центъра на Рим. Турът започва от въпросната френска църква „Света Троица на върха на планината“ (върхът на испанските стълби бил планина за разлика от 7те хълма на града!) и вездесъщия египетски обелиск, който ще намерите пред всяка голяма или важна църква във Вечния град.

На самия площад Спаня ще видите фонтана-лодка на Бернини-баща, който римляните не харесвали, понеже бил лодка за превозване на бурета, а не нещо по-възвишено и романтично, например белещи грозде пищни красавици в оскъдно облекло. Тук научаваме и за навика на римляните да изразяват ясно подобно недоволство, като слагат едно „чо“ или „ча“ в края на думите; тоест този фонтан би се казвал нещо като Фонтаначо. Турът ни продължава по централната улица на стария Рим – Via del Corso и към гробницата на император Август, която през вековете е бивала различни неща включително средновековен театър.

Т.нар. Олтар на мира или Ara Pacis на същия император е събран парче по парче из разкопки на Ватикана в началото на 20ти век и пренесен в центъра от Мусолини. Самият олтар прозира вътре в интересната конструкция на горната снимка, обаче си струва да се отбележи пространното описание на живота и делата на въпросния император Октавиан-Август на предната външна стена, което аз определям като най-дългото СиВи на света.

Следва римската Съдебна палата наричана от местните Палацачо (вече обясних за окончанието „чо“) – хипер-пищна грамадна ренесансова сграда във френски стил на брега на Тибър, която до скоро практически не е била ползвана поради наводняване на основите от същия този Тибър веднага след построяването. Вероятно местните са виждали определена ирония в цялата работа. Турът преминава покрай замъка Сант Анджело, който е имал съвсем друго име, докато един папа не получил видение точно пред него, в което Архангел Михаил му казал, че страшната чума, моряща града от много време, ще свърши след три дни. Когато това станало (макар и неясно как са определили, че е било точно след три дни), замъкът бил наречен на светия ангел.

Оттам излизаме точно пред единия вход за Ватикана, този на площад Свети Петър с едноименната базилика, най-голямата в Рим – което си е постижение. Разказват ни за Бернини и неговата любов към простотата, изразила се в 4-колонната „ограда“ на площада с 3-метровите фигури на светци отгоре. Това за простотата може и да звучи иронично до момента, в който човек се вгледа в самата базилика и нейната пищност. Оставяме на Арианна по-голям бакшиш от предвиденото, тъй като другите участници в тура си бият камшика, а момичето доста се постара за нашето забавление.