За последен път се връщам на Крит за тази година, защото не мога да не разкажа за музеите, които поради морската непригодност за плаж имахме предостатъчно време да разгледаме спокойно в ХанЯ (за голямото „Я“ обяснявах в предния си пост). На горната снимка, както човек би могъл да предположи по котвата, е входът към Морския музей, разположен във част от венецианската крепост при пристанището; за разлика от Ираклион, тук самата крепост не е отворена за посещение. Освен към грамаданската котва, искам да привлека вниманието към чудесната цветна етажност на стария централен квартал, която естествено включва и зеленината. Колкото и да не се вълнувам от корабоплаване, винаги съм вярвала, че при добро желание човек може да си намери интересни нещица във всеки един музей.

Ето например, да си направи поне една снимка с гигантска мида, дори и да не може да излезе грациозно от нея, облечен само в косата си като Ума Търман навремето в „Приключенията на барон Мюнхаузен“. Може да се възхити на чудесните модели на кораби, на които майсторите вероятно са отделяли месеци, докато изработят мъничките весълца с мънички въженца. Обаче може да обърне и повечко внимание на макета, показващ как е работела триремата, тоест как са се разполагали трите реда гребци и как са се наричали:

Ето горните се казвали Транити, долните – Таламити, а средните – по липса на по-добра опция – Джигити! Разказите в снимки също изглеждат скучновати, докато човек не се зачете, а тогава се откриват страхотни истории, като тази как по време на Втората световна война на Крит била разположена военна част не откъде да е, а от Австралия и Нова Зеландия. И те успели да обърнат хода на военните действия срещу Нацистка Германия като им изиграли сутрешен маорски боен танц „Ка мате, ка мате, ка ора, ка ора“ – „Може да умра, може да умра, може да живея, може да живея“. В музея са ни подготвили и истинска командна кабина – на кораб или подводница, не съм сигурна:

Археологическият музей на Ханя е по- в моята част, особено имайки предвид, че това е мястото (визирам Крит като цяло) да научим повече за минойците и тяхната интересна цивилизация. Определено впечатление правят грънците с птичи форми, не мисля, че съм виждала много такива:

В експозицията присъстват и обичайните за нашата част на света римски мозайки и тем подобни, но човек обичайно запомня по-нетипичните неща. Освен птичите грънци, мога да спомена каменните кутийки с кокетни капачета с дръжки, златните копчета във форма на двуостри брадвички и серията антропоморфни женски глинени фигурки, за които уредниците поне са си признали в табелката с информация, че нямат идея за какво са служели. За финал предлагам странен глинен ковчег, който повече прилича на раклата на баба, и погребална утвар във формата на минойска лодчица; дупките са се пълнели с пчелен мед, та хем да се почерпят задгробните началници, хем и починалият да има за из път –