Става въпрос за втория голям град на остров Крит, и вторият с летище, където всъщност кацат полетите от България. Снимката горе не отразява много града, обаче ми се върза с думата „предизвикателен“ и моето настояване да се хвърлям в новото амплоа на публичен разказвач, барабар Петко с мъжете както казал народът, или барабар Маня на средна възраст с младите блогър-мацки. Та, за града – като си резервира човек полет, и му предлагат летището на Chania. Това аз в най-добрия случай го разчитам като „Кания“, понеже „Чания“ звучи като нещо от други части на света, по- на изток. Е да, ама не. Градът се казва Ханя, с ударение върху „я“-то. Много живописно разположен град, в който подобно на другия „голям“, Ираклион, навсякъде съжителстват пластове от история и съвремие – върху минойските останки от бронзовата епоха стърчат венециански средновековни стени, а отгоре са построени почти съвременни къщи, в някои от които си живеят хора.

В други пък не живее никой и изглеждат странно призрачни, особено на тъмно – макар че градът е доволно осветен. Изобщо градът изглежда съвсем различно денем и нощем, но това май важи за всяко място. Разликата е, че нощем само чуваш морето, не го виждаш. Но пък останките от венецианските стени и там разните неща върху тях ми се видяха по-впечатляващи на тъмно:

Вечер също тъй народът, който през деня лежи по плажовете на целия остров, се изсипва по улиците на Ханя за задължителната вечерно-морска разходка, придружена с похапване и попийване. Въпреки че има доста място за разхождане, искам да кажа, самото пристанище е дълго и предлага бая ходене, а пък старият град си е лабиринт както му е редът, хората пъплят навсякъде. Менюто е пълно – кръчмички, ресторантчета, улични музиканти, продавачи на някакви светкащи и пищящи неща, и най-големия щанд за леде-сок (май официалното наименование е „слъши“), който съм виждала.

Не мога да пропусна да кажа още нещичко за похапването; тук традиционната гръцка кухня се редува с традиционна италианска, която предвид дългото венецианско господство на острова си е съвсем местна. Да се седне в кое да е от многобройните заведения вътре в пристанището е чудесен избор, защото гледката е чудесна, а цените са еднакво високи. Ние лично си избрахме съвсем мъничко заведение, в което масичката ни беше направо на крайбрежната алея и може би трябваше да поискаме процент за рекламни агенти, понеже явно сме похапвали доста сладко и хората току се спираха да ни гледат в чиниите и да четат менюто. Опитахме как е и италианската храна в Гърция, и да ви кажа, никак не беше зле!